Анализ на Бернд Ригерт е публикуван в "Дойче Веле". Заглавието е на Expert.bg.
Ренци, който навремето беше обещал да изрине авгиевите обори на властта, искаше да промени една закостеняла и корумпирана система. Вместо това падна от власт. Дали Италия няма да е следващата Гърция?
Матео Ренци е вторият премиер от ЕС, който през тази година е принуден да си тръгне след проведен референдум. Това се случи първо на британския премиер Дейвид Камерън, сега явно иде ред на Ренци. И двамата бяха победени от коалиции на леви и десни популисти, гневни граждани и анти-реформатори. В останалата част от Европа гледат с тревога на тази поредна победа на популистите. Сред ликуващите са Марин Льо Пен и нейния "Национален фронт" във Франция, Матео Салвини от италианската евроскептична партия "Северна лига", както и Бепе Грило и неговата фундаментална опозиция. "Да живее Тръмп, да живее Путин, да живее Льо Пен", написа в Туитър десният екстремист Салвини, който иска да откъсне Северна от Южна Италия. Просто не е за вярване колко ниско е паднала културата на политическия дебат.
Естествено, ние сме длъжни да се отнесем с необходимото уважение към вота на 60 процента от италианците – и то в условията на необичайно високо ниво на избирателната активност. Но пък е трудно да проумеем причините, довели до подобно политическо земетресение. Гневните, недоволните, отхвърлените, но и мнозина от онези, които извличат облаги от досегашната, отчасти корумпирана, система в Италия, показаха червен картон на Ренци. Дали са помислили за последиците? И дали разполагат с по-добри рецепти? Очертаващата се нестабилност в страната допълнително ще отслаби и бездруго кретащата италианска икономика. Кой ли инвеститор би отишъл в една страна, в която още на следващите избори може да победи движението на Грило, чиито лидери са предимно хора, които нямат ни най-малко понятие от политика?
До голяма степен Матео Ренци сам си надроби тази попара. Той е политически играч, който не се бои да поема риск. Когато спечели европейските избори през 2014 година, се почувства достатъчно силен, за да се захване с реформа на държавата. Ренци обвърза политическото си бъдеще с конституционната реформа, искайки от италианците нещо като негласен вот на доверие.
Но след като социологическите анкети показаха, че явно е надценил влиянието си, Ренци даде заден ход и внезапно заяви, че не ставало въпрос за неговото бъдеще, а за това на Италия. Избирателите обаче прозряха този трик, а опозицията видя своя шанс. Популистът Бепе Грило тръгна из цялата страна, за да уверява италианците, че Ренци иска да ги измами и да им открадне демокрацията. Разбира се, това си беше чиста глупост, каквато е впрочем и цялата объркана програма на движението 5 звезди, ръководено от комика и блогър Грило.
Ренци се опита - за съжаление прекалено арогантно и самодоволно - да втали италианския политически апарат и да го направи по-ефективен. По същество тази цел беше правилна, макар и не всеки детайл от предлаганата реформа да беше добре обмислен. Ренци, който стана премиер с обещанието, че ще изчисти авгиевите обори на властта, искаше на всяка цена да покаже, че е възможно да бъде променена тази закостеняла и отчасти корумпирана система.
От цялата работа поне засега няма да излезе нищо. А Ренци ще трябва да си носи последствията. За съжаление, не само той.
Финансовият свят и инвеститорите сега ще накажат и бездруго стагниращата италианска икономика и ще оставят закъсалите банки да се оправят сами. Има опасност от нова рецесия - планината от дългове ще расте, а ситуацията в Италия може да се превърне в нов европейски проблем.
След нерешената криза с Гърция и британското решение за напускане на ЕС, общността няма никаква нужда от криза и в Италия. Страната сега може да се сдобие с временно правителство от технократи, което ще означава една година на пълен застой - до следващите редовни избори. Ако обаче се проведат предсрочни избори, има голяма опасност популистите на Бепе Грило да поемат властта. Грило, който използва недоволството на хората, за да подклажда гнева им, иска страната да се откаже от еврото. А това би бил краят на общия валутен съюз, тъй като Италия е третата по големина страна в еврозоната и нетен платец към бюджета на ЕС и спасителните фондове на общността.
Популистите в Италия, за разлика от техните съмишленици в други европейски страни, бяха водени не толкова от ксенофобия, анти-бежански настроения и национализъм. Независимо от това, провалът на Ренци налива вода в мелниците на хора като Герт Вилдерс в Холандия или Марин Льо Пен във Франция, които идната пролет ще тръгнат на предизборен лов за гласове. Оттам вирусът на популизма може да плъзне и към Германия, където движението, самообявило се за "Алтернатива за Германия" има намерение да мобилизира гневните избиратели за парламентарните избори наесен. Италианците сега ѝ оказват косвена помощ! Mamma mia!
Коментари