Независимо колко са разочаровани европейските лидери за Brexit, когато става дума за искането на Тереза Мей да забави напускането на Великобритания, те нямат друг избор, освен да дадат на британския премиер това, което иска, пише в свой материал Politico.
Въпреки ескалирането на реториката от лидерите в целия континент, това е едно място в двугодишните преговори, в което Обединеното кралство има надмощие.
Разочарованите европейски правителства постоянно променяха нагласите си, настоявайки Мей да им посочи ясна причина за искането на допълнително време след крайния срок на 29 март, определен от самата Великобритания. Те я помолиха да обясни как планира да преодолее безизходицата в Камарата на общините, която два пъти отхвърли споразумението за оттегляне, което премиерът договори с ЕС миналия ноември.
„Ако искат забавяне, британците трябва да обяснят как планират да осигурят различен резултат“, каза холандският премиер Марк Рюте, сравнявайки Мей с филмов герой от "Монти Пайтън", който отказва да признае поражението дори след като загуби всичките си крайници в битка с мечове.
Министърът по европейските въпроси на Франция Натали Лоазо заяви, че причините за подаване на искане от страна на Великобритания трябва да бъдат "надеждни, целенасочени и подкрепени от мнозинство".
В отговор на искането за удължаване от Мей в сряда, председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че предоставянето му ще зависи от ратифицирането на споразумението за Brexit от депутатите. „Смятам, че ще бъде възможно кратко удължаване, но то ще бъде обвързано с положително гласуване на споразумението за оттегляне в Камарата на общините“, заяви Туск.
Въпреки реториката - и фактът, че удължаването изисква тяхното единодушно съгласие – европейските лидери имат по-малко влияние, за да наложат решението си на Мей, отколкото предполагат подобни изявления. Те могат да кажат „да“ или „не“ на искането на Великобритания за кратко удължаване, което Мей поиска официално с писмо в сряда. Те могат да я разпитат на срещата на върха в четвъртък за нейните намерения. Те на теория могат да определят различна продължителност на забавянето. Те могат да задържат своето съгласие до последната минута следващата седмица, но в крайна сметка ще трябва да се съобразят с нейното искане.
Нито една страна от ЕС не иска да бъде обвинявана за това, че е предизвикала Brexit без сделка, който ще нанесе сериозни икономически щети не само на Великобритания, но и на най-близките й съседи, особено Ирландия, Франция, Белгия и Холандия. Така че няма вероятност никой да наложи вето на отлагането, ако Лондон поиска такова.
Освен това ЕС няма право да налага условия на Мей, като провеждането на втори референдум за това дали изобщо да напусне блока, да свика парламентарни избори, или да се откаже от някои от червените линии, които постави преди началото на преговорите. Това не само би нарушило британския суверенитет, но ще създаде прецедент, който би могъл да се използва в бъдеще за други държави-членки.
„Те нямат законно право да определят каквито и да било условия. Въпреки това, те биха могли да определят различен период от време, от този, който тя иска и това може да бъде много важно“, обяснява авторитетният бивш ръководител на правната служба на Съвета на ЕС Жан-Клод Пири.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който ще председателства срещата на върха, каза тази седмица, преди да обиколи ключови европейски столици, че ЕС трябва да бъде отворен за разглеждане на „дълъг срок, ако Великобритания счете за необходимо да преосмисли стратегията си за Brexit и да постигне консенсус около него“. Това изглежда отразява пожелателното мислене в Брюксел, че британците могат да изберат да останат, ако им се даде достатъчно време.
Но това също изглежда малко вероятно. В Уестминстър и Брюксел се формира опозиция срещу по-дълго удължаване, което би изискало Великобритания да избира евродепутати през май. И докато по-дългото забавяне до края на тази година ще даде време за втори референдум или парламентарни избори, то ще има много недостатъци. За Лондон участието в изборите за Европейски парламент би било политически неудобно и може да предизвика протестен вот, който би направил всяко споразумение още по-трудно.
От гледна точка на ЕС, по-сериозната опасност е, че като пълноправен член Великобритания ще бъде в състояние да използва правото си на вето, за да възпрепятства преговорите за бъдещия седемгодишен бюджет на Съюза и да се опита да изнудва 27-те за отстъпки за бъдещите отношения.
Независимо че Великобритания не е правила такива ходове през последните две години, някои радикални привърженици на Brexit от Консервативната партия на Мей вече искат Лондон да играе много по-твърдо с Брюксел и да максимизира неприятностите, които може да създаде на ЕС.
Дипломатите твърдят, че окончателното решение е малко вероятно да бъде взето на срещата на върха тази седмица. Европейските лидери по-вероятно ще определят курс на действие, който трябва да се приложи в последния момент чрез писмена процедура - или евентуално набързо организирана извънредна среща на върха - в зависимост от това какво се случва в политиката на Уестминстър през следващата седмица. Но можем да очакваме крайният резултат да бъде кратко удължаване.
Докато 27-те настояха сделката за оттегляне да не може да бъде променяна, тримесечното закъснение обаче може да даде време на двете страни да се доближат до споразумение.
Британският премиер може да се консултира с парламента относно възможностите за дългосрочни отношения и след това да предоговаря части от политическата декларация за бъдещите отношения на Великобритания с ЕС. ЕС би могъл също така да посочи по-конкретно планираната бъдеща търговска рамка в опит да намали вероятността да се наложи прилагането на т. нар. ирландска предпазна мярка.
Това може да помогне на Мей да убеди северноирландската Демократична юнионистка партия (ДЮП), от чиято подкрепа зависи в парламента, че споразумението за Brexit не представлява смъртна заплаха за единството на Обединеното кралство. Това също ще модифицира значително пакета, така че да се преодолее ветото от председателя на британския парламент за трето гласуване на същия документ.
ЕС трябва да вземе насериозно заплахите на привържениците на твърдия Brexit, че ще създадат сериозни проблеми и да ограничи удължаването до 3 месецa, за да запази натиска върху парламента да промени решението си. Великобритания се нуждае от стимул, за да реши между много различните версии на Brexit без безкрайни дебати.
Но ЕС трябва също да даде на Великобритания последния шанс да спре да се бави, да избере един окончателен вариант и да го следва, или да рискува всичко, хвърляйки се в бездната без сделка.
Коментари