Коментар на Джон Робъртс за The Financial Times. Преводът е на БГНЕС.
Анкара може да увеличи вноса на газ от Азербайджан и Ирак заради конфликта си с Москва.
Турция дълго време играеше важна роля за създаването на международна мрежа от петролопроводи и газопроводи. Но през последните седмици заради политическата нестабилност и влошаването на отношенията с Русия нейните приоритети в областта на инвестициите в енергийната инфраструктура се промениха. За да се предотвратят възможните проблеми с доставките на руския газ, Турция трябва да увеличи вноса от Азербайджан и Северен Ирак.
Тази ситуация възникна по три причини. Първо, през юли преговорите за строителството на газопровода „Турски поток“ бяха прекратени. По него в Турция годишно трябваше да се доставят по 63 милиарда куб.м. руски газ, при това голяма част за по-нататъшен износ в Европа. Второ, отношенията между двете страни се влошиха заради въздушните руски удари в Сирия. Още през октомври турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреждаваше, че заради нарушаването на турското въздушно пространство от руските самолети Анкара може да се откаже от „Турски поток“ и дори от участието на Русия в проекта за строителство на първата АЕЦ в страната на стойност 22 милиарда долара. Но след като през ноември Турция свали руския бомбардировач на турско-сирийската граница, вече Москва обяви за прекратяването на „Турски поток“. Трето, след това Ашти Хаврами, министър на природните ресурси на Иракски Кюрдистан, заяви, че неговият автономен регион ще може да изнася годишно за Турция до 20 милиарда куб.м. газ през първата половина на 20-те години на 21 век.
На фона на тези събития лидерите на Турция и Азербайджан се постараха да ускорят реализацията на алтернативния проект Трансанадолски газопровод (ТАНАП). Предвижда се, че през втората половина на 2018 г. по него могат да се транспортират 10 милиарда куб.м. азерски газ за Турция, а от 2020 – още 16 милиарда куб.м. годишно за ЕС. Строителството на този газопровод с дължина 1850 км вече е започнало. Властите в Баку обещаха на турския премиер Ахмет Давутоглу да ускорят работата. Наистина, тогава ще се наложи по-рано да бъде завършено строителството и на други части от проекта „Южен газов коридор“ на стойност 45 милиарда долара, която трябва да свърже Каспийско море и Италия.
Също така Анкара е принудена да обърне ново внимание на Северен Ирак. По тази причина на 3 декември, само две седмици след изказването на Хаврами, Турция обяви, че нейната държавна компания „Боташ“ ще проведе търг за изграждането на газопровод с дължина 185 км от Силопи на иракско-турската граница до турския тръбопровод в Мардин. Също така турските и кюрдски власти водят преговори за възможното обединение на газопровода с ТАНАП, за да може да се доставя газ от Иракски Кюрдистан по „Южния газов коридор“.
Очаква се, че търсенето на газ в Турция ще се увеличи от днешните 47 милиарда куб.м. до 60-65 милиарда през 2023 г., което ще наложи разширяването на вътрешната мрежа от газопроводи. В дългосрочна перспектива Турция може да обърне внимание и на други доставчици, например Иран и на новите находища в източния шелф на Средиземно море. Но Иран вече доставя почти 10 милиарда куб.м. газ годишно, затова няма свободни мощности по съществуващите тръбопроводи. А преди да се построят тръбопроводите към израелските находища „Левиатан“ и „Тамар“, трябва да се реши въпросът с разделения Кипър. А очакваното увеличение на мощностите по внос на ВПГ, които в момента удовлетворяват около 10% от турските нужди от газ, ще изискват нови инвестиции.
Що се отнася до петрола, то приоритетът на Анкара не е намирането на нови източници за доставка, а гарантирането на турската част от петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, способен да транспортира по 1,2 милиона барела дневно. Също така трябва да се възстанови турската част от тръбопровода Киркук-Джейхан, идващ от Ирак. По неговите две тръби могат да се доставят до 1,7 милиона барела дневно, но днес те работят с по-малко от половината си мощност заради неефективната си експлоатация, кражбата на петрол от местните жители и нападенията на бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК).
Коментари