Коментар на Джордж Монбиа за The Guardian. Преводът е със съкращения.
На следващия референдум за независимост шотландците ще трябва да отговорят на един въпрос - ако Англия е парче бетон, което пада от лодка, искате ли кракът ви да е завързан за него?
Би било глупаво да твърдим, че в отделянето от Великобритания няма рискове. Шотландската икономика е слаба, не на последно място защото пропусна да се възползва от петрола в Северно море. Има много висящи въпроси за валутата и за членството в Европейския съюз.
Но рисковете от оставане във Великобритания са по-големи. Ако след Brexit Лондон не се договори с ЕС, ще бъдем единствената страната от Г20 без специален достъп до европейската търговия. Правителството е обсебено от минала слава и явно иска да се самоунищожи в уж героичен акт.
Вечерта на първия референдум (септември 2014 г.) Дейвид Камерън призова шотландците да си зададат въпроса: "Ще бъдем ли семейството ми и аз по-добре, ако се отделим? Ще бъдем ли по-защитени?". Благодарение на неговите машинации, днес отговорът е "да".
Като заклеймява Шотландия за това, че се опитва да се спаси от хаоса, британското правителство налага правилото "каквото казваш за отношенията между Великобритания и Европа, казвай точно обратното за отношенията между Великобритания и Шотландия".
В своя реч Тереза Мей заяви, че "една от силите на обединението е неопровержимата логика, че икономическата сигурност идва, когато сме заедно". Тя говореше за Обединеното кралство, но тази логика важи и за ЕС. Но Мей смята, че силата и сигурността ни ще са по-големи извън съюза.
Тя не счете за нужно да се консултира с правителствата на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, преди да обяви, че кралството ще напусне единния пазар. Отказа да отговори на предложение на шотланското правителство за продължаващи търговски отношения с ЕС. Това показва нейното презрително отношение. Същото е видно и в базираните в Лондон вестници, които третират Шотландия като неблагодарна прислужница.
Великобритания е политически труп от врата надолу. Докато властите унищожават унищожават богатството ни, обществените услуги и здравната система; докато сриват правилата, защитаващи служителите и качеството на храната, водата и въздуха ни; докато хората с увреждания биват бутани от скала, ние стоим и гледаме. Клатим глави и после отклоняваме поглед.
Отговорът ни на събитията е жалък на фона на това, пред което сме изправени. Кой би останал вързан за парчето бетон, когато лодката вече се клати?
Шотландия би могла да изчака да види какво ще се случи след Brexit, макар че едва ли ще е нещо добро. Или би могла да среже въжето, да се качи обратно в лодката и да отплава към бъдеще, изпълнено с повече надежда.
Коментари