Споразумение между Сърбия и Косово за уреждане на техния дългогодишен спор вече става нещо повече от абстрактна идея. Президентите на двете страни Хашим Тачи и Александър Вучич са провели първоначални преговори за т.нар. корекция на границите, процес който може да предложи начин за улесняване на тяхното присъединяване към ЕС. Разговорът е преминал достатъчно добре, за да могат Вучич и Тачи да се появяват заедно по време на пресконференция в неделя в австрийския град Алпбах.
Формата на евентуалното споразумение все още не е известна и нито един от двамата лидери не обясни какво има предвид под „корекция на границите“. Широко е разпространена теорията, че двете страни са обсъждали размяната на населяваните с етнически сърби територии в Косово северно от река Ибър срещу населяваната с етнически албанци Прешевска долина. Има добри причини да се смята, че този тип размяна на територии е лоша идеи. Но има един аргумент, който може би е по-тежък от възраженията: веднъж, след като всички части на бивша Югославия, както и Албания влязат в ЕС, значението на специфичната демаркация на границите между тях евентуално ще изчезне.
Преговорите са започнати от австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято страна държи ротационното председателство на ЕС. Той иска да изгради репутацията на незаменим строител на мостове в ЕС и се опитва да умножи инерцията от скорошното споразумение между лидерите на Гърция и Македония за уреждането на спора за името на Македония.
Въпреки това, размяната на територии между Сърбия и Косово може да представлява серия от проблеми. На първо място това ще доведе до по-чисти в етническо отношение Косово и Сърбия. След войните в Югославия, западните сили, които се намесиха, за да сложат край на кръвопролитието се надяваха нациите, изникнали от конфликтите да се научат да уважават малцинствата си. Преначертаването на границите по етническите линии ще бъде признание, че тези надежди са били напразни и може да увеличи съблазънта за малцинствата в другите бивши югославски държави да се отделят. Опасността е особено голяма в Босна и Херцеговина, където доминираните от сърби и хървати региони ще гравитират към Сърбия и Хърватия и в Македония, която има силно албанско малцинство.
Ако размяната накара албанските националисти в Македония и Косово да действат за осъществяването на „Велика Албания“ и сърбите и хърватите решат да разцепят Босна и Херцеговина, опасността от въоръжени конфликти ще се появи отново. Никой не иска подобна ситуация. Затова и германският канцлер Ангела Меркел е против споразумение, включващо промени на границите, въпреки, че съветникът по национална сигурност на Белия дом Джон Болтън и да заяви, че администрацията на Тръмп не би се противопоставила срещу подобен резултат.
Няма други причини размяната да не проработи. За едни, това ще бъде пълна бъркотия. Повечето косовски сърби живеят южно от Ибър. Всяка размяна на територии ще ги постави в лошо положение в сравнение със сърбите в Северно Косово и те ще са подложени под натиск да напуснат страната.
Освен това присъства и Русия, която постоянно подкрепя Сърбия по косовския въпрос, отказвайки да признае бившата провинция като държава или да ѝ позволи да се присъедини към ООН. Но тя също така показа, че ще приеме споразумение между Сърбия и Косово, ако те успеят да постигнат такова сами. Размяната на територии ще бъде, поне на пръв поглед, добър резултат за Кремъл, който ще получи определена легитимност при прокарването на подобни решения за замразените конфликти, създадени в Молдова, Грузия и Украйна. Това няма да е резултат, който западните сили да са доволни да приемат.
Аргументите в полза на споразумението са също толкова мощни. Бившите югославски държави са демонстрирали, че са напълно способни да постигат споразумения по границите. През март парламента на Косово ратифицира споразумение за гранична демаркация с Черна гора, което бе искано от ЕС като условие за предоставянето на свободно пътуване на косовските граждани. Срещу споразумението се обявиха косовските националисти, които настояват, че води до загуби на територии, но въпреки това то бе осъществено и след това не настъпи хаос.
Това споразумение може да постави прецедент за по-амбициозно споразумение между Сърбия и Косово. Освен това, ако подобно споразумение успее да изглади пътя към ЕС и за двете страни, а те се задължени „да заровят томахавката“ преди да се присъединят, националната юрисдикция над няколко села и градове ще загуби значение в течение на няколко десетилетия, когато границите между страните членки на ЕС загубят значението си.
Споразумение между лидерите на Сърбия и Косово за обща работа по присъединяването към ЕС може да бъде доказателство, че европейският проект продължава да излъчва огромна „мека сила“. Ролята на Курц, който е критикуван за формирането на правителство в крайнодесните популисти, показва устойчивостта и намерението на ЕС да се разшири, въпреки това, което прилича на центробежни сили. Ако Вучич и Тачи намерят начин да сключат споразумение, ЕС ще бъде повече от компенсиран за Brexit: трудно ще се оспори възможността му да се лекува дори и от относително свежи белези от войната. А ако не бъде сключено споразумение, Европа може да бъде и търпелива.
Източник: Bloomberg. Превод: "Фокус".
Коментари