Коментар на Клои Морин за Bloomberg
Французите може и да са по природа склонни към песимизъм, но изборът на Еманюел Макрон за президент преди година предизвика оптимистични надежди за бъдещето. В момента обаче, макар и да не си личи много покрай еуфорията около Световното първенство по футбол, тази вълна от оптимизъм отстъпва място на чувството, че още един френски лидер се наслаждава прекалено на привилегиите на поста си. Въпросът е дали Макрон ще успее да потисне това усещане у избирателите си достатъчно дълго, за да доведат реформите му до резултати.
Според скорошно проучване на Ipsos 70% от французите смятат, че страната им е в упадък, а 24 на сто - че този упадък е необратим. Доверието към президента е спаднало с 10 пункта до 34%.
Изборите във Франция бяха спечелени от лидер, подкрепящ глобализацията. Но не толкова заради неговите собствени идеи, колкото като реакция срещу ксенофобията на опонентката му Марин льо Пен. А над половината французи все още виждат глобализацията повече като заплаха, а не като възможност. 59 на сто са на мнение, че държавата им трябва да се пази повече от останалия свят.
Разликата между бедни и богати във Франция се задълбочава и е още един източник на напрежение и разединение. Обществото е разкъсано между религии и между имигранти и местни.
Макрон не харесва думата "реформа", предпочита да казва, че "трансформира" Франция. И винаги подчертава, че промените му ще отнемат време. Но много французи не смятат, че те ще са за добро. 48% твърдят, че страната трябва да работи, за да се запази такава, каквато е, срещу променящия се свят.
Хората едва ли ще изоставят съвсем Макрон, както направиха с предшественика му Франсоа Оланд, просто защото в момента няма друг политик, който да е негова алтернатива. Но Макрон ще трябва да представи истински резултати за безработицата и други сфери, ако иска гласоподавателите да му отпуснат още време.
Идните месеци ще бъдат важни за партията му, тъй като подготвяните реформи срещат противоречиви отзиви сред населението. Всички сякаш са съгласни, че публичните разходи трябва да се свият, но няма единство къде да са намаленията, за да се осъществи целта за бюджета. Макрон обеща и активна борба с бедността и увеличение на социалната осигуреност, но тези задачи ще бъдат доста трудни.
Президентът ще трябва и да защити своите проевропейски позиции. Много французи са ядосани на неспособността на ЕС да се справи с мигрантската криза - доказаха го изборите в Италия и вътрешните проблеми на Ангела Меркел, чието влияние започва да отслабва.
Най-зле на имиджа на Макрон се отразява това, че той заприличва на една съвременна Мария Антоанета от мъжки пол. Иска съкращения на разходи, а в същото време си купува порцелан за хиляди евро и си строи нов плувен басейн в резиденцията. Французите искат президент с достойнство, а това, както бързо разбра Никола Саркози, изключва суетата, арогантността и луксозния начин на живот.
Разбира се, в момента в страната са разсеяни от Световното първенство по футбол, където се класираха на финал. Ако Франция спечели, Макрон ще може за кратко да се окъпе в отразената слава на отбора, много от членовете на който са от имигрантски семейства. Но ще трябва и да отбележи няколко лични гола и то скоро, ако иска временната подкрепа за него да се превърне в постоянна.
Коментари