Коментар на Олег Григориев, руски икономист, ръководител и учредител на Научноизследователския център „Неокономика“, държавен съветник, първи клас. Автор на книгата „Епоха на растежа. Лекции по неокономика“, която бе представена тези дни на български и у нас.
Каква е диагнозата на глобалната икономика и коя е ахилесовата ѝ пета, която поражда кризите? Тумор ли е финансиализацията на икономиката или е неин неизбежен етап? Неокономиката ключ за обяснение ли е на икономическите процеси в света или лекарство за изтощените от кризи икономики? Възможен ли е безкраен растеж или обществата се нуждаят от друг тип развитие, основано на кооперативността и солидарността при добиването и разпределението на благата?
Диагнозата днес на световната икономика е дефлационната депресия. Тя е стандартната ситуация за икономиката, такава каквато тя е в момента. Появяват се и възможности за икономически растеж – понякога те са достатъчно дълги като периоди, заемат десетки години, но рано или късно се изчерпват. И тогава настъпват кризите. Всъщност, според мен, за което намеквам и в книгата си – загадката се състои не в това защо се появяват кризите или защо се случват депресиите, а защо е факт икономическият растеж? За отговора трябва да се върнем в близката история за потвърждение на тези тенденции, а и в днешния свят – и те са ясни.
Днес не се дооценява ролята на финансовия сектор в икономическия растеж през 19 в. и след Втората световна война. Той е стимулирал мощно икономическото развитие, много повече, отколкото обикновено му предписват. Но всичко хубаво в един момент свършва… Днес финансовият сектор, заради промяна на външните обстоятелства, вече не може да работи продуктивно и влиза в деструктивна фаза.
Смятам, че финансиализацията на икономиката, както вие я наричате, не е порок на представителите на финансовия свят. В определени периоди тази тенденция е била продуктивна, с ползи за цялото човечество, но сега условията са променени, средата е друга. Мисля в малко по-друга посока – какво трябва да дойде като двигател на световното развитие, за да замени този подход?
Всеки процес за лекуване на едно заболяване би трябвало да започне с точна диагноза. И то, когато всички участници в процеса на лечение са съгласни с диагнозата. В тази стратегия, обаче, трябва да участва и лекарят, и болният. Смятам, че давам достатъчно обоснована диагноза на икономиката в моята книга, оптимист съм за консенсуса, постижим на основата на разума. Не отричам, че е трудно да стане това. Дори руските икономисти спорят, имах дори случай мой колега да цитира постановки от книгата ми, но не се позова на нея, не си призна, че я е чел. В руското общество вече дискусията по тези въпроси върви и вярвам, че икономистите ще бъдат принудени да се включат в нея.
Доста време съм се занимавал с проблемите на т.нар. народни предприятия, които вие наричате кооперативна организация на производството. Помагах дори те да бъдат организирани. Действително често те се оказват жизнеспособни, решават социални проблеми, но тяхното по-широко използване няма да реши базовите пороци на системата.
Икономическият ръст досега беше в много отношения случаен. Разбира се, много икономисти ще спорят с такава теза. За мен оттук нататък икономическият ръст трябва да се организира съзнателно. Длъжни сме да експериментираме различни модели и да анализираме на тази база. Днес поддържането на икономиката и осигуряването на нейния растеж са възможни само в случай, че системите за разделение на труда се управляват съзнателно: не само като бъдат поддържани, но и постоянно модернизирани и развивани.
Източник: БГНЕС
Коментари