Скучната политика на Германия е белег за сила

Коментар на Леонид Бершидски за Bloomberg

Злобата от телевизионните дебати на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън и вербалната фехтовка на френските кандидат-президенти все още са пресни в паметта на зрителите. Нищо чудно, че мнозина бяха разочаровани от екранния дуел между германския канцлер Ангела Меркел и лидерът на социалдемократите Мартин Шулц. Според медиите Меркел спечели, но дебатът като цяло приличаше повече на коалиционен разговор, отколкото на сблъсък.

Германската преса трябва да спре с критиките. Направо си е дар от Бога, че водещите политици на страната - и двамата центристи с голяма подкрепа, се усмихват един на друг и си кимат с одобрение. Постижение е, че четирима модератори не успяха да провокират Меркел и Шулц да се скарат. Германия очевидно е по-напред от почти целия останал западен свят.

В САЩ политическото разделение стана по-осезаемо след победата на Тръмп. В Нидерландия още не е сформирано правителство след изборите през март също поради спорове между партиите. Във Франция популярността на Еманюел Макрон спада стремглаво, тъй като победата му бе резултат от тактически вот срещи националистите, а не от искрена подкрепа за програмата му. Във Великобритания няма признаци, че политическата буря, която последва вота за Brexit, ще приключи. 

Германия не иска подобни неща. Тя си има Шулц и Меркел, като към момента и двамата имат шансове да спечелят.

Анализаторите се опитаха да си свършат работата след дебата. Описаха леката критика на Шулц към бежанската политика на Меркел като "офанзивна" и разчетоха в забележките му към турския президент Ердоган евентуална по-строга външна политика. Но разликата между двамата политици беше само в това, че Меркел - като действащ канцлер - имаше по-малко свобода да говори открито. Анкетите след дебата обаче показаха, че тя буди повече доверие.

Двамата стояха и спокойно обсъждаха времето, нужно за одобрение за получаване на убежище (според Шулц - прекалено дълго), пенсионната възраст (Шулц: Вашата партия иска да я вдигне на 70 г., Меркел: Всъщност нямам проблем да е 67 г.), магистралите (и двамата са доволни от тях), Турция (и двамата са недоволни от атаките на Ердоган срещу човешките права), парите за средната класа (и двамата обещават повече) и автомобилната индустрия (всичко било въпрос на баланс между интересите на работниците, германската икономика и потребителите).

Никой не поиска да строи стена по границата, да спре имиграцията, да проведе референдум за членството в ЕС, да поведе война някъде, да намали социалната сигурност. Никой не спомена Украйна или Северна Корея, а Русия се "промъкна" в разговора само когато и Шулц, и Меркел заклеймиха решението на бившия канцлер Герхард Шрьодер да влезе в борда на директорите на руската държавна петролна компания "Роснефт".

Макар мнозина да очакваха Германия да поеме по-съществена роля в международно отношение сега, когато лидерството на САЩ е под въпрос, германските планове са - както винаги - насочени навътре. Ако гласоподавателите са очаквали нещо по-бляскаво или радикално, биха дали по-голяма подкрепа на крайно левите и крайно десните партии.

Както Меркел каза в края на дебата, най-голямото предизвикателство е подсигуряването на германския просперитет в следващите 10 години. Страната не е имунизирана срещи хаос, още повече когато съседите ѝ са политически нестабилни. Но борбата с това просто изисква спокойно, внимателно преглеждане на всички детайли. Меркел спечели телевизионния дуел, като отрази точно тази нагласа. Ако сте гласоподавател на друга държава, трябва да завиждате на германците.