Не казвайте, че не бяхте предупредени. Съчетанието от предизвикващият разочарование ръст в Китай, падането на цените на енергоресурсите, продължаващите беди в еврозоната, тревогата относно повишаването на лихвения процент на Федералния резерв, а така също и необикновено високите курсове на определени акции винаги е била взривоопасна смес за световните фондови пазари. Това пише Даниел Алтман във Foreign Policy.
Но какво точно представлява динамиката на търговете през последните два дни: необходима корекция или започване на понижаването на фондовата конюнктура? Ако е второто, то кога ще свърши всичко това?
Винаги съм се отнасял с подозрение към опитите да се дават определени и конкретни отговори на тези въпроси, но има някои показатели, които заслужават особено внимание, добавя още Алтман. Съотношението между курса на борсите и дългосрочните доходи в САЩ, изведено от нобеловия лауреат Робърт Шилер, почти 20 години е над своето средно историческо значение – и това е благодарение на ниските лихвени проценти и големите надежди за акциите на технологичните компании.
А тъй като тези два фактора в най-близка перспектива едва ли ще претърпят сериозни промени, имам съмнения, че цените на акциите ще паднат толкова ниско, че съотношението на Шилер ще се върне към състоянието от 1980 година или по-ранния период. Такова връщане ще означава спад на пазарите около 40% в дългосрочен аспект.
Но дори по сегашните мерки коефициента на Шилер през последните 1-2 години беше особено висок. Следователно, можеше да се очакват корекции. В дадения момент този показател се намира приблизително на същото ниво, на което стоеше до настъпването на световната финансова криза. Ако основополагащите котировки на акциите на компаниите по това време бяха леко повишени, то ние трябваше да видим същото понижаване, каквото наблюдаваме и днес.
В началото пазарът на чужда валута реагира доста непредсказуемо. В навечерието на отварянето на американските пазари доларът падна спрямо останалите водещи валути. Брокерите очакваха, че многобройните чуждестранни инвеститори ще започнат да продават акции и да ги местят на други пазари. Тъй като за това им се налага да закупят други валути у „дома“ ще се върнат много повече долари. Но точно когато фондовите пазари се стабилизираха, доларът отново започна да печели позиции.
Това говори за факта, че САЩ, които в крайна сметка не бяха непосредствената причина за големия спад на пазарите – отново може да станат безопасно пристанище. Когато се спуска балонът на рисковото ипотечно кредитиране, американската икономика влезе в застой. Сега епицентърът на земетресението на пазарите е Китай, а САЩ просто наблюдават как се оголват уязвимите им страни.
Но основните икономически показатели в САЩ все така превъзхождат показателите на повечето големи и развити икономики. Ако инвеститорите, в търсене на безопасност се обърнат към САЩ, притокът на нов капитал ще подобри състоянието на американските пазари и те ще се окажат в по-добро положение, в сравнение с тези в Европа и Азия. Курсовете реагират на търсенето и предлагането, а търсенето днес може да се окаже на страната на Америка.
Но в тази симпатична картинка има един проблем. Дори ако САЩ по-добре от останалите понесат днешната буря, американските пазари пак може да паднат, с 20%, както обикновено става в подобни случаи на истерия. Подобно разрушение на хартиеното богатство ще окаже въздействие върху реалната икономика. Компаниите едва ли ще се стремят към нови инвестиции, с изключение на развиващите се пазари, където има по-големи планове за разширяване. Такъв устойчив, макар и умерен ръст може скоро да изчезне.
Какво може да спре този процес? Може ли проблемът да се отстрани от корен? Едва ли. Рядкото падане на пазара на ценни книжа в Китай е като неконтролируем пожар. Когато китайските политици започнат да го гасят с пари, той само ще се разгаря повече. Единственият начин да се спре огъня е да се остави да изгори. Но Пекин обикновено действа по друг начин и затова суматохата ще продължи още известно време.
Освен това, ехото на случилите се сътресения на пазара ще звучи още дни и седмици, тъй като брокерите ще започнат да се отървават от рисковите активи за да възстановят баланса на своите портфейли с ценни книжа.
Неизменен срам и позор е, когато краткосрочните колебания на фондовия пазар създават дългосрочни беди за икономиката. Но именно така работи нашата икономика (бел. ред. - американската) – отново и отново. Тези рискове, които наблюдавах през януари, все още са налице, но сега има малко основания да се предполага, че днешния спад ще престане и ей сега ще започне растеж. Да се снишиш в такива условия – не е най-лошия вариант.
Коментари