С твърдата си позиция по сирийския въпрос Путин принуждава Запада да направи избор между две злини. И удобно премълчава нарушенията на международното право, извършени от Москва, пише в коментара си Инго Мантойфел.
Разочаровани останаха всички онези, които се надяваха, че в речта си пред Общото събрание на ООН руският президент Владимир Путин ще внесе някакво компромисно предложение за решаване на сирийския конфликт - или най-малкото на думи ще се разграничи от сирийския властелин Башар Асад. Путин даде ясно да се разбере, че Москва ще подкрепи коалиция на ООН срещу терористите от „Ислямска държава” единствено ако в нея участва и режимът на Асад.
Между чумата и холерата
Не, Путин няма да се откаже от подкрепата си за Асад. Това е принципната му позиция. Защото, според собствените му думи, той отхвърля всякаква външна намеса във вътрешните работи на една държава. Зад тази позиция се крие не само загрижеността му за Асад като близък партньор на Русия в Близкия Изток. Със своето твърдо „не” Путин отхвърля и критиките на Запада към съмнителните принципи на собственото му управление в Русия.
За да не стават обърквания: осъждайки отчетливо всяка външна намеса във вътрешните работи на една държава, Путин естествено няма предвид действията на Русия, която в нарушение на международното право анексира Крим и поддържа сепаратистите в Източна Украйна.
С поведението си по сирийската криза Путин принуждава Запада да направи избор между чумата и холерата. Единият вариант е САЩ и Европа да приемат Асад като фактически партньор в борбата срещу терористите от „Ислямска държава”. По този начин не само ще бъде стабилизиран режимът на сирийския властелин, но и Москва сериозно ще укрепи позициите си като глобален играч в световната политика. В добавка ще се пропука и изолацията, която Западът наложи на Русия заради намесата ѝ в съседна Украйна.
Има и трети вариант
Ако пък няма споразумение с Путин, положението в Сирия ще си остане същото. Кървавата война в Близкия Изток и занапред ще прокужда милиони хора, в повечето случаи тъкмо към Западна Европа. Има и трети вариант, за който обаче в западните столици засега никой не желае да говори на глас: рискована и масивна операция на западните сили със сухопътни войски в Сирия, без мандат от ООН.
Труден избор за Запада, който никак не желае да признае своето безсилие. А времената на самостоятелните акции на САЩ в Близкия Изток вече приключиха - ясно го каза самият президент Обама пред Общото събрание на ООН.
Източник: Дойче Веле, www.dw.de
Коментари