Коментар на Рон Бур, изпълнителен директор на CallFire, за Entrepreneur.com
Още в първите години на живота си научаваме що е провал. Децата се състезават на детската площадка и биват изпитвани в училище, бързо разбирайки какво е да печелиш и губиш, да успяваш и да не успяваш. Провалът се превръща в нещо като етикет. Така в зряла възраст много хора позволяват на чуждите мнения да определят разбирането им за стойността им като личности. Чрез обществените норми те биват научени да не поемат рискове.
Провали има, те са напълно реални, но не са финалната дестинация, а просто събития в хода на живота. Един или сто от тях не ви правят „провален“ човек. Провалът не е персонална характеристика. А възможност да научите нещо ново. Когато свързваме стойността си като личности с успеха си, ние ограничаваме възможността да се усъвършенстваме, защото егото става водещо.
За да се поучим от грешките си, трябва да си зададем няколко въпроса:
- Как да подходих в ситуацията?
- Подготвен ли бях за нея?
- Какво можех да променя и какво не можех?
- Какви действия можех да предприема, за да променя нещата, които бяха извън моя контрол?
Успехът обаче също може да ни възпре да учим нови неща. Както провалът сам по себе си не ни прави неудачници, така и успехът не ни прави задължително победители. Много предприемачи правят грешката да забравят, че не са се изкачили нагоре сами, а са имали подкрепата на цял екип по пътя си.
Тъй като провалът е толкова болезнен, го приемаме по-лично от успеха. Трябва обаче да се научите да го отделяте от идентичността си. Както и да инвестирате време в анализ на ситуацията и търсене на различни подходи за следващата подобна. Това е най-важният съвет, който давам на всеки предприемач – бъди безмилостно откровен със себе си, отрицанието е най-големият ти враг.
Търсете слабите места на идеите си и ги елиминирайте. Ако изберете да не се учите от грешките си, ще бъдете обречени да се проваляте отново и отново.
Коментари