Вече се обърках... Повече от месец, под съпровода на правителството, ДКЕВР обяснява как ще намалява цената на тока. Тази приятна музика за ушите на домакинствата обаче настойчиво и многократно бива прекъсвана от настойчивия хор на КНСБ и миньори и техният ултиматум – по-високи цени на въглищата или стачка! Абсурдната сюита е към своя край, но най-интересното тепърва предстои, защото въглищата съставят над половината от енергийните ресурси за производство на електроенергия. С други думи по-висока цена на въглищата би означавала и по-висока цена на електроенергията в ТЕЦ-овете, в които въглищата формират около 75-80% от цената, каза бившият председател на ДКЕВР Евгения Харитонова.
„[Председателят на КНСБ Пламен] Димитров посочи, че хората искат по-скъпи въглища, защото след като 4-5 години цената стои без промяна и дори понижена, то няма как дружеството [„Мини-Марица Изток”] да е на печалба.” Ако под „няма как дружеството да е на печалба” г-н Димитров има предвид „дружеството да печели все повече”, наистина е прав. Въпреки че последната промяна в цената на въглищата е била надолу през 2010 г., ММИ покачва нетната си печалбата четирикратно през същата година. Резултатите ѝ през 2011-2012 г. са не по-малко впечатляващи.
Финансови показатели на „Мини-Марица Изток”, хил. лв.
Източник: Отчети на дружеството
Прави впечатление, че въпреки увеличените приходи от продажби през 2012 г. нетната печалба е по-ниска в сравнение с 2010 г., което се дължи на изпреварващото нарастване на разходите, включително тези за заплати. Това може да се обясни с по-високия добив на въглища, който за същия период се увеличава с почти същия темп, с който растат разходите за персонал. Липсва обаче обяснение защо през 2011 г. са добити повече въглища в сравнение с 2012 г., а разходите продължават да растат?
Като цяло ситуацията на пазара на кафяви и лигнитни въглища е доста странна. За периода 2001-2013 г. България е внесла 1000 (хиляда) тона кафяви и лигнитни въглища през септември 2004 г. при 26 млн. тона добити в страната. С други думи страната и по-конкретно ММИ, която добива около 90% от кафявите и лигнитни въглища, напълно задоволяват вътрешното търсене. Призивите за по-високи цени идват на фона на проблемите в електроенергийния сектор и намалената работа на ТЕЦ-овете, т.е. вътрешното търсене на въглища е намаляло. Тогава защо ММИ не изнася въглища? Износ за първи път има през 2009 г., когато от добитите над 27 млн. тона въглища са изнесени 29 хил. тона. Количествата постепенно растат и през 2012 г. достигат 87 хил. т от добити 33,4 млн. т.
Един бърз поглед на отчетите на дружеството и малко официални данни за пазара на въглища е достатъчен, за да се изготвят някои мерки, които да подпомогнат предприятието да увеличи печалбата си още няколко пъти в сравнение с 2009 г. Първо, контролиране на разходите, които да отчитат производителността на труда. Второ, ориентиране към външни пазари, които да компенсират намалялото вътрешно търсене. Ако и те не са достатъчни, още една мярка може да бъде приложена при малко по-подробен прочит на отчетите на ММИ.
През 2012 г. ТЕЦ „Марица Изток 2” е дължал на предприятието над 22 млн. лв. В същото време ММИ е дължала 2,5 млн. лв. на НЕК, БЕХ и други свързани лица. Между другото забавените плащания на ТЕЦ-а нищо чудно да са резултат от забавени плащания от НЕК към него. Т.е. нетно ММИ чака да получи над 19,5 млн. лв. И това е на фона на печалба от 21 млн. лв. за същата година. За съжаление през следващите години такава информация не е публикувана в отчета на дружеството, но спокойно може да се предположи, че е останала значителна сума за получаване.
Та вместо синдикатите да искат по-висока цена на въглищата, която се плаща от всички потребители, първо предприятието да събере дължимите вземания към себе си, после да подобри управлението си и накрая да потърси алтернативни пазари за продукцията на мините. Никой не е длъжен да плаща висока цена за стока само защото произвеждащите въпросната стока трябва да получават заплати. Това е все едно производители на сладолед да искат по-високи цени през зимата, защото е спаднало търсенето.
Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика
Коментари