Коментар на проф. Тимъти Колмън от Харвардския университет, публикуван в "Комерсант"
Външнополитическите наблюдатели вече повече от десет години говорят за началото на „нова студена война“ или за „студена война2.0“. Аз не съм голям поклонник на терминологията и помня, че през 90-те години на миналия век Борис Елцин определи тогавашната ситуация като „студен мир“. Днес това определение, между другото, не отчита редица ключови моменти.
Първо, отношенията на Русия със Запада, особено със Съединените щати, както и преди се определят с присъщата им цикличност и инерционност които не могат да не бъдат забелязани от тези, които следят институционалното развитие. В ход някои неща могат и да се променят, но много подходи и тенденции от миналото не само не изчезват, но придобиват нова сила.
Всичко това би могло и да не предизвиква такава загриженост, ако Русия и САЩ не бяха толкова влиятелни играчи: техният потенциал е напълно достатъчен в случай на по-нататъшното противопоставяне да предизвика силни сътресения в света.
Всяка от ключовите държави действа, отчитайки собствената си вътрешнополитическа ситуация. Безусловно, в САЩ определящи фактори остават уникалната личност на Доналд Тръмп и широко разпространените подозрения, че за своята победа на президентските избори през 2016 г. той е задължен, поне частично, на намесата на Москва.
В Русия най-големият проблем се крие в политическата стагнация – неизбежен резултат от двайсетгодишното управление на един човек, не предполагащо признаването на собствените грешки или неправилните решения.
Историята, включително неотдавнашното „презареждане“ случило се при президентите Обама и Медведев, ни учи, че подобряване на руско-американските отношения най-вероятно се случва тогава, когато в двете страни има обновяване на ръководството. Само че при условията на сегашното съчетаване на нестабилност във Вашингтон и инертност в Москва няма никакъв смисъл даже да се говори за възможен пробив в обозримо бъдеще.
Близките перспективи още повече се усложняват от рязкото снижаване на контактите и нежеланието да се използват съществуващите канали за взаимодействие. Между другото, в тази област има поне един вариант за решение, чието задействане би било съвсем несложно. Може да се започне с формирането на двустранна експертна комисия, идеята за която съгласуваха президентите Тръмп и Путин на юлската среща на върха в Хелзинки.
Не трябва да се очаква, че такъв орган ще позволи постигането на съгласие по въпроса за това кой носи главната отговорност за днешната безизходица. Такъв орган трябва да работи с поглед към бъдещето и да изпълнява две задачи. Първо, да изработи мерки за ограничаване на щетите върху двустранните отношения и управлението на сегашната криза. Второ, да се пристъпи към обсъждане на правилата и нормите, регулиращи двустранните отношения в съответствие със случващите се в света системни промени.
Като се има предвид, че в миналото ние така и не успяхме да постигнем нов прочит на предишните договорености, е необходимо да се започне да се действа още днес, започвайки съществен диалог относно всичко, което трябва да направим.
Превод: БГНЕС
Коментари