Като част от стремежа си за реформиране и подобряване на по-слабите европейски икономики, германското правителство се опитва да наложи тевтонска рецепта за успех, която представлява смес от тежки фискални икономии и скоростно прилагане на реформи в трудовото право и социалната сфера. Такива мерки са били предприети още от правителството на Герхард Шрьодер през 2003 г., които имат за цел да направят пазара на труда в Европа по-отворен и гъвкав.
Много европейски лидери, като например бившия италиански министър-председател Марио Монти, последваха този модел. Като в Италия в допълнение към строгите финансови икономии, бяха променени и законите, свързани с назначаването и уволняването на работници. Германските ръководители привестваха действията на Италия и заявиха, че те не са притеснени за бъдещето на държавата от Апениените, въпреки политическата криза, високата задлъжнялост и тежкото състояние на италианската икономика. Държавата, която притеснява германските лидери, е Франция, тъй като Париж е “последната крепост”, отказваща да приеме германския модел за излизане от кризата.
Френският президент Франсоа Оланд, заяви че пресъздаването на германските реформи, предприети от Германия преди 10 години в един компресиран период не е магическа отвара и може да бъде опасна отрова.
Германските ръководители признават, че може да минат години преди да се усетят положителните ефекти от структурните реформи. Голяма част от населението в Европейският съюз може да изгуби работните си места за дълъг период от време. Освен това европейските регионални икономики не са достатъчно силни, за да се смекчи острият негативен краткосрочен ефект от либерализацията на пазара на труда.
Всъщност действията в синхрон на икономически слабите страни от еврозоната допринасят за влошаване на икономическите перспективи. С безработица, достигаща рекордни нива в Гърция, Португалия, Испания и Италия, либерализацията на пазара на труда може да създаде социално напрежение, а дори не е ясно дали ще има търсене от страна на работодателите и на работниците в частния сектор за тази нова гъвкавост.
Предлаганите от Германия реформи не трябва да се разглеждат като решение за всички членки на ЕС, също така трябва да се отчете факта, че днешната сила на германската икономика е резултат от процес, започнал още през 90-те години на миналия век, когато падането на берлинската стена предостави възможност на западноевропейските компании да получат достъп до висококвалифицирани и много евтини работници от Източна Европа в момент, когато високите заплати бяха започнали да подкопават конкурентоспособността на Германия. Въпреки тежките публичните инвестиции в бившата Източна Германия, много фирми предпочетоха да инвестират в Източна Европа чрез агресивно интегриране на държавите от бившият съветски блок в снабдителните вериги на западните компании. Германските служители бяха подложени на нарастващ натиск. Безработицата в Германия нарасна, а икономиката на страната забуксува.
Пускането на еврото в края на 90те елиминира валутните колебания между членове на еврозоната и помогна на ориентираната към износ германска икономика да възстанови конкурентоспособността си. Падащите лихвени проценти във всички страни от еврозоната също подхранваха търсенето на германски продукти, което бе частично компенсиране на слабото вътрешно потребление в страната.
В същото време работодателите и работниците започнаха да търсят пътища за излизане от кризата с безработицата и намериха средно положение. С цел да се ограничи влиянието на евтината работна ръка в Източна Европа и да се повиши гъвкавостта на немският пазар на труда, в момент, когато синдикатите в Германия бяха отслабени, работодателите ограничиха работната заплата, като това бе необходимата цена, която работниците трябваше да заплатят, за да запазят работните си места. Реформите, предприети от Шрьодер, спомогнаха за този процес като намаляването на обезщетенията за безработица принуди много хора да търсят работа активно. Но непредвидена последица днес от предприетите реформи е, че броят на работниците, получаващи минимална работна заплата, рязко нарастна до 20 на сто от всички работни места. Победата на Германия в борбата срещу безработицата дойде с цената на създаване на двустепенен пазар на труда, при който имаме ниско платени отрасли с определено максимално заплащане и сектор с високо платени клалифицирани кадри, като разслоението между класите продължава да се задълбочава.
Независимо от факта, че германците прокламират техните реформи като модел за следване в чужбина, у дома политическите партии все още обсъждат ползите от тях. Социалдемократите на Шрьодер са убедени, че намаляването на социалните помощи е довело до растящото неравенство и са на мнение, че помощите трябва да бъдат увеличени, а максималното заплащане в определени сектори премахнато.
Един от основните изводи, който може да се направи за реформите, започнати от Шрьодер, е, че притискането на европейските икономики твърде силно и твърде бързо няма да ги направи по-силни, а може да ги доведе до банкрут.
ФК “Логос-ТМ” АД
Коментари