Вече имаме отговор на основния въпрос - ще бъде ли Тръмп себе си и след встъпване в длъжност. Следизборният Тръмп не изневери на предизборния Тръмп. Политическата хиперактивност на Белия дом препотвърди предизборните ангажименти на Тръмп в практически всички сфери.
Уволнението на главения прокурор показа ясно, че Тръмп знае: нелибералната програма не може да се реализира с либерални средства. Това се посочва в анализа на Института „Иван Хаджийски”. В дискусията за анализа участват проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров, пише БГНЕС.
Възможен ли е импийчмънт или институционално блокиране на дейността на Тръмп? Подобна перспектива засега е слабо вероятна. Американският политически елит не е заинтересован от мащабна институционална и политическа криза в страната, от дестабилизиране на управленската система.
„Вашингтонски Майдан“ едва ли предстои. Натискът върху Тръмп е по-скоро продиктуван от амбицията да бъде „вкаран в релси“, да осъзнае размерите и ресурсите на съпротивата, с която се сблъсква, и да ограничи желанието си за промяна.
Проблемът на Тръмп е, че е заплашен не само от нападки на демократите, но и от скептицизма и недоволството на част от републиканския естаблишмънт. Сенаторът Джон Маккейн, например, посрещна Новата година в Киев и насърчи президента Порошенко да запази радикалната си позиция срещу Русия. След това „ястреб №1” излезе с официално изявление, че ще противостои на всеки евентуален опит на новата администрация да вдигне санкциите срещу Русия.
Мнозина пропускат нещо наистина важно: има безпрецедентен опит за наднационална консолидация на националистите в Европа – събраха се на среща в Кобленц. Доскоро имаше Берлин/Брюксел, Вишеград и Атина, сега има и Кобленц. Имаше три визии за бъдещето на ЕС: официална, алтернативна и социална. Срещата в Кобленц добавя и национална. Популистките формации акцентират на сходствата си: излизане от ЕС, ограничаване на миграцията, сближаване с Русия.
Всичко това се случва на фона на централизацията на властта в европейските институции. Ръководството на ЕС се дебалансира, при това в много рисков момент. В ръцете на една партия – ЕНП, се концентрираха и трите председателски поста: на ЕК, на ЕС, на ЕП. Пътят към задълбочаване на кризата в ЕС е открит.
Към серията от кризи, пред които е изправен Евросъюзът (Гърция, Брекзит и какво ли още не), съществува възможност да изникне и проблемът с колективната сигурност. Разбира се, посланието на Тръмп, че всеки трябва да си „плаща“ за сигурността, не бива да се възприема безусловно. НАТО и европейската отбрана ще останат ключов ангажимент на САЩ, но вероятно в доста по-смекчен вариант от досегашния.
В последното се съдържат и перспективи, и рискове. Например, без тежък американски „чадър“ Германия сякаш би имала повече перспективи да превърне в политика икономическата си доминация. Ако пък Европа тръгне към колективна отбрана, това допълнително би могло да заздрави интеграцията.
Идеята за „европейски въоръжени сили“ е стара, но винаги е била замразявана заради водещата роля на НАТО. Може да се окаже, че спирачка е не само НАТО. Пристъпването към подобен проект неминуемо ще актуализира въпроса за ядрената отбрана на Европа. След Брекзит, Франция остава единствената ядрена сила на континента и това ще увеличи нейната тежест в Съюза като цяло и спрямо Берлин в частност.
През това време ЕС постепенно преминава в режим на избори - Нидерландия, Франция, Германия и Италия. Елитите на тези страни все повече се вглеждат в себе си волята за политически инициативи ще бъде допълнително „замразена“. И в четирите държави управляващата или съуправляващата левица се намира в сериозна криза. И в четирите набират сили мощни евроскептични и популистки движения; според проучванията в Нидерландия са водещи. И в четирите страни традиционната десница постепенно редуцира либералната си реторика и се насочва към консервативна.
Коментари