Материал на Давид Зигнер за в. Neue Zurcher Zeitung
Почти 10% от всички африканци с висше образование живеят в Европа или Съединените щати. От африканските студенти, завършили в индустриализираните страни, една трета не се завръщат у дома. В засегната от криза страна като Зимбабве това е още по-драматично: повече от две трети от академичните среди в Зимбабве и девет от десет лекари работят в чужбина. Изтичането на мозъци натоварва африканските държави с 3.7 млрд. швейцарски франка всяка година. Толкова струва образованието на професионалистите, които след това са емигрирали. Да не говорим за непреки разходи, произтичащи от липсата на квалифицирани работници, особено поради скъпи чуждестранни специалисти, които след това трябва да получат възнаграждение.
Някои неща са по-добри от тези в Европа
Повечето от завърналите се са от икономически сравнително успешни страни като Нигерия, Гана, Руанда, Етиопия, Кения и Южна Африка. Там сега съществуват различни агенции по заетостта, специално насочени към потенциално завръщащи се от диаспората: В Найроби с много технологични и IT стартиращи фирми има, например, "Kenyans come home", в Йоханесбург "Homecoming revolution" работи с повече от 40 000 регистрирани професионалисти, които е интересуват от завръщане в Южна Африка. На повече от хиляда души компанията извърши посредническа работа и те се върнаха у дома. Фирмата обича да говори за новото "печелене на мозъци", вместо за старото "изтичане на мозъци". Също в Лондон има фирма за подходи към подходящи кандидати за запълване на бизнес позиции, Movemeback, която е насочена главно към връщането на нигерийци. Проучванията показват, че около половината от африканците ще бъдат подготвени в чужбина за връщане, ако политическите условия са в ред и съществува перспективата за получаване на добра работа.
Завръщащите се в старата-нова родина се сблъскват с политическа несигурност, юридическа несигурност, корупция, клиентелизъм и недостатъчно предлагане на технологии. Но те често могат да си осигурят по-висок жизнен стандарт, отколкото в Европа и имат предимства пред конкурентите си, защото там има по-малко квалифицирани професионалисти и специализирани фирми, отколкото на Запад. Като основен мотив за завръщането си голяма част от хората казват, че искат да живеят в позната семейна и културна среда, но също така и че искат да направят нещо за собствената си страна.
Много африкански държави през последните двадесет години се демократизираха; има по-малко въоръжени конфликти и средната класа започна да се увеличава бавно, но постоянно. Успоредно с това се появяват и нови пазари. Като изграден на Запад специалист човек има в Африка по-големи възможности, отколкото в Европа.
Учудващо е, че тенденцията към завръщане се забелязва не само в относително стабилни откъм растеж страни, но и в нестабилни държави като Сомалия. Сред руините на столицата Могадишу, например, от няколко години все по-често се виждат табелите на компании за недвижими имоти, създадени с помощта на капитала и експертните познания на сомалийците от диаспората. Много от завръщащите се отивали в Европа или Америка като бежанци, където успели да завършат образование и сега се връщат при първите признаци на начално стабилизиране.
Това, отчасти, причинява ненавист сред онези, които през цялото време са живели или издържали в страната. От друга страна, новите имигранти внасят свежест и различен манталитет в закостенелите порядки на клана и традиционните ценности на Сомалия. Те са по-малко ангажирани със старите мрежи. Това прави началото за тях по-трудно, но те също така са по-малко склонни към корупция и непотизъм, което може само да направи страната добра.
В Европа дебатът за имиграцията е доминиран от африканците от бедните кризисни страни, предприемащи рисковано и незаконно пътуване през пустинята или през морето към Европа , където живеят или като лица без документи или подават молба за убежище, за да получат право на пребиваване. Такива африканци, които обикновено работят каквото и да е на черния пазар на труда, , обикновено нямат мотивация да се завърнат вкъщи. Ако бъдат хванати от полицията и върнати обратно, на тях гледат като на неуспели. Често роднините са събрали всичките си пари, за да се осъществи тяхното пътуване до очакваното Елдорадо; те очакват „възвръщаемост на инвестициите“, а не връщането на разочаровани хора с празни джобове. Но пред картината на описваното в медиите повсеместно отчаяние е лесно да забравите всички квалифицирани африканци, които са готови да се върнат, стига да има някакъв начин.
Коментари