Материал на Матю Хенеси за в. The New York Post
През изминалата седмица основателят и основен собственик на Facebook най-после получи звучния шамар, който мнозина отдавна очакваха.
В четвъртък цената на акциите на социалната мрежа отбеляза впечатляващ срив, след като от компанията оповестиха, че се очаква спад в ръста на новорегистрираните потребители. Анализаторите се опасяват също, че новите правила на Европейския съюз за защита на личните данни ще се отразят негативно на финансовото бъдеще на американската компания.
През по-голямата част от началото на 2018 година Зукърбърг слушаше без наистина да чува оплакванията за това как Facebook злоупотребява с личните данни на потребителите. По всичко изглежда обаче, че сега ще започне да чува. Борсовата търговия в четвъртък изтри 119 млрд. долара от пазарната стойност на компания. Това е приблизително колкото целия брутен вътрешен продукт на Кувейт.
Общественото търпение към неубедителните и често дори лицемерни твърдения за героичните усилия, които във Facebook полагат, за защита на личните данни, се изчерпа. Вълната от разкрития от началото на годината за постоянни злоупотреби с личните данни напълно лишиха Facebook от авторитет по този въпрос и накара мнозина да закрият своите акаунти.
От Facebook отдавна се опитват да ни убедят, че тяхната мисия е да развиват обществената инфраструктура, да изграждат общности. Подобни голословни твърдения вече будят единствено присмех. Единственото, което тази компания има за цел е да следи ползващите интернет; да събира, анализира и организира техните данни, след което да ги продаде на този, който предложи най-много.
За малцината, които все още не са го проумели: Facebook не ви смята за потребители, а ви възприема единствено като стока.
През пролетта изглеждаше, че американският конгрес пече на бавен огън Зукърбърг. Едно забавно зрелище, което обаче не произведе никакъв резултат. Изглежда никой във Вашингтон не беше способен да се заеме с регулацията на любимата на всички занимавка за убиване на време.
Сега пазарът се погрижи да свърши работата на правителството — да накаже Facebook за лошото им поведение. Това беше най-големият срив в цената на компания в рамките на един ден в цялата световна история на борсовата търговия. Инвеститорите от Силициевата долина също бяха впечатлени, а те са част от индустрия, в която парите на акционерите нерядко изчезват яко дим.
Самият Зукърбърг загуби 17 млрд. долара от личното си състояние. Всеобщият консенсус е, че той отдавна си го търсеше. Все някога някой трябваше да подреже крилата на летящия високо 34-годишен милиардер, който продължава да се облича като тийнейджър.
Подобно на всички най-изявени предприемачи от сферата на дигиталната икономика и Зукърбърг никога не намери достатъчно време, за да отговори на въпроси относно мотивацията и намеренията си. Още от самото начало той изгради една „правилата не се отнасят до нас“ култура. Дали ставаше въпрос за внезапни, необявени промени в изгледа на сайта или пък за честите подмолни изменения в политиката за личните данни, Facebook следваше политика на игнориране на всякаква критика и смело продължаваше напред. Техният девиз беше повече от недвусмислен: „Движи се бързо и чупи неща“ (Move Fast and break things).
Екипът на Facebook беше по-умен от тълпата потребители. Те бяха по-продуктивни и виждаха по-надалеч от останалите. Те можеха да си представят едно бъдеще, което останалите хора не бяха нито достатъчно креативни да възприемат, нито достатъчно интелигентни да построят. Бързината беше едно безценно качество, а разрушението цената за прогреса. Тях изобщо не ги интересуваше дали обществото споделя визията им за бъдещето.
Но Facebook далеч не е единствената технологична компания, която халюцинира собственото си величие. „Ние не вярваме в ограниченията“, гордо заявява Тим Кук, главен изпълнителен директор на Apple. Apple от години произвежда продукти, за които хора преди и не подозираха, че искат, а сега вече не могат да живеят без тях“. Това е самата истина и е доста впечатляващо, но дори и човек без диплома по бизнес администрация може да прозре, че една индустрия с подобен мироглед лесно може да си повярва, че е неуязвима.
Историята на успеха в Силициевата долина вече прилича повече на древногръцки мит. Героят, известен и като „Основателят“, отива в пущинака, където да срещне своята съдба. Всички му казват, че изпитанието, с което се е заел е непостижимо, не може да бъде изпълнено. Той обаче го изпълнява въпреки всичко и е възнаграден със слава и невъобразимо богатство.
Съставна част от пътуването на този герой — технологичен визионер е да обори всички циници. На древните гърци обаче е известно нещо, за което последователите на култа към Основателя в Силициевата долина все още не са прозрели; “дойде ли гордост, ще дойде и посрама”. Пътят е еднакъв за всички.
Дълго време „движи се бързо и чупи неща“ някак работеше. В четвъртък обаче спря да работи.
Възмездието, което се стовари върху Facebook, често засяга компании, които започват да възприемат своята мисия като нещо по-възвишено от това просто да предлагат добър продукт на адекватна цена.
По думите на известния американски икономист Милтън Фридман: „Социалната отговорност на една корпорация е да прави възможно най-много пари като се съобразява с основните правила на обществото; както със законовите, така и с етичните норми“.
Може би Марк Зукърбърг трябва да направи именно това новия девиз на Facebook.
Източник: БГНЕС
Коментари