Коментар на Кристофър Балдинг за Bloomberg
Китайската икономика ще бъде сред водещите теми на 2017 г. Един от нейните големи проблеми обаче е масовото изтичане на капитали в чужбина. Опитите за справяне с него вероятно няма да донесат успех, но ще създадат нови рискове.
Тенденцията започна през 2012, но се влоши през тази година. Френската инвестиционна банка Natixis SA изчислява, че над 900 млрд. долара са напуснали Китай през 2016 г. и то въпреки рестрикциите върху движението на юана. Миналата седмица дори бе въведено ново ограничение – всяка транзакция на чуждестранен капитал от над 5 млн. долара трябва да бъде одобрявана от китайските власти.
Това повдига въпроса защо Пекин се опитва толкова усилено да издърпа юана нагоре и счупи инвестиционното изтичане? Очевидният отговор е, че се страхува от търговските последици от слаба валута.
Истинската причина обаче е друга – правителството се опасява от по-голяма либерализация на китайските банки, които получават редовни ликвидни инжекции от държавата. Ако се „отпусне краят“ на инвестирането на капитал зад граница, това ще доведе до изтегляне на големи суми, което пък ще донесе напрежение в трезорите, и без това страдащи от нивото на лошите кредити.
Така Китай се оказва в ситуация, в която или трябва да се меси във валутните пазари, или да позволи свободното изкарване на капитал, рискувайки банкова криза.
Необходимо е правителството най-сетне да приеме, че дните, в които можеше да менажира юана, за да осъществява крупни търговски сделки, са история. Всички знаци сочат, че парите ще продължат да изтичат. Китайците, купуващи си масово домове във Ванкувър и Сидни, няма да донесат капитал обратно вкъщи в скоро време.
Властите също така трябва да обърнат внимание на някои отдавнашни проблеми. Социалното финансиране се повиши с 15% за година – повече от Брутния вътрешен продукт. А ако финансовата система не беше в такова лошо състояние, рискът от падащ юан нямаше да е толкова голям. И все пак правителството игнорира неразбориите в банките.
Всичко това може да е просто стъпка назад за държава с амбиции да е глобален и конкурентен капиталов пазар. Но колкото повече се бавят реформите, толкова по-висока ще е крайната цена, която Китай ще трябва да плати.
Коментари