Коментар на Сяо Бай, в. „Хесюн“
Бившият Съветски съюз първи изпрати човек в Космоса, неговият арсенал от ядрени бойни глави не отстъпваше на американския. По време на Втората световна война той беше подложен на многобройни нападения, но не се предаде. Само че след разпадането на СССР неговата икономика стремително падна до нулата. Понастоящем номиналният БВП на Русия е 1,33 трилиона долара, а на китайската провинция Гуандун този показател е 1,16 трилиона долара.
Т.е. можем да си представим, че общият обем на производството в една, не от най-големите, провинции на Китай се доближава до обема на производство в огромната свръхдържава, чиято площ е над 10 млн. квадратни километра. От една страна това се дължи на непрекъснатия подем на Китай, но , което е по-важно, на упадъка на руската икономика.
„Шокова терапия“ след разпадането на СССР
В този момент Съветският съюз вече силно беше отслабнал поради събитията в Източна Европа. Бързо се налагаха реформи, които биха успели да спасят икономиката, намираща се на ръба на сриването. Подобна реформа стана прословутата „шокова терапия“. В навечерието на реформите в Русия остро стояха проблемите с корупцията, ръста на външния дълг, хиперинфлацията, и то във време, когато развитието на тежката и леката промишлености вървеше крайно неравномерно. За да ускори реформите Елцин издаде разпореждане да се хвърлят всички сили за осъществяването на шоковата терапия, която всъщност представляваше съществено съкращаване на паричната маса, повишаване на данъците, потискане на социалните искания, насилствено компенсиране на разрива между търсене и предлагане, за да може в най-кратки срокове да бъде установен контрол върху инфлацията. На всички са известни последствията от подобни действия: след тях следва дефлация. Съкращаването на паричната маса доведе до рязък спад в цените на активите, което позволи на тези едри капиталисти, които поддържаха разпадането на СССР, с лекота да приберат в ръцете си висококачествени държавни активи. От друга страна в хората отново изчезна желанието да потребяват. Предприятията започнаха да рухват едно след друго,а икономиката не можеше да падне по-ниско. Всъщност в момента на разпадането, икономиката не беше чак толкова лоша, колкото всички си представяха. По-лошите времена настъпиха след няколкото години, последвали прилагането на шоковата терапия.
Рязко падане на цените на енергоресурсите
Макар Русия да не представлява голяма икономика, в същото време тя е енергийна държава. На Русия й принадлежат 13% от петролните запаси в света, а по отношение на природния газ става дума за 26,7%. След финансовата криза през 2008 г. цените на петрола на вътрешния пазар на Русия паднаха с 42,5% а в сферата на добива на полезни изкопаеми те паднаха с 20,8% Повсеместният спад на цените на суровините доведе също до спад на цените на едро на промишлените стоки с 6,6%, което спадане стана нов исторически рекорд. Това също така доведе непосредствено до спадането на темповете на растеж в руската икономика през 2008 г.
Западните санкции
Без съмнение, макар че отново изправилата се на краката си Русия е капиталистическа страна, нейните отношения със САЩ и другите страни от НАТО все още са далече от идеалните. Западните държави, начело със Съединените щати, приеха пакет от икономически санкции, насочени срещу Русия. Тези санкции налагат забрана за вноса на суровини, на транзитна търговия и т. н. В края на октомври САЩ пуснаха още един санкционен списък, в който попаднаха имената на 39 компании и отделни лица, занимаващи се с руската отбранителна промишленост и специалните служби. Очевидно е, че отсъствието на свободна търговия нанася щети на икономиката на всяка страна. Краткосрочните санкции ще доведат до неголямо падане на цените на активите. Продължителните санкции, обаче, ще доведат до нездраво развитие на икономиката в дългосрочни перспективи. Дейността в много области ще бъде спряна поради нарастващите разходи или материален дефицит.
Източник: БГНЕС
Коментари