Коментар на изданието Bloomberg
Върховният съд на Великобритания даде на парламента властта да спре Brexit. Но парламентът като че ли не иска тази власт.
Депутатите почти със сигурност ще одобрят излизането от ЕС. Дори тези, които бяха против него, се чувстват задължени от разултата на референдума. А всъщност не са: Работата им е да действат според най-добрата си преценка, а не според популярното мнение, с което не са съгласни. Достойно би било да гласуват против Brexit, да обяснят решението си и да си понесат последствията на следващите избори.
Това обаче няма да се случи. Консерваторите ще подкрепят плановете на Мей от партийна солидарност. Лейбъристите се страхуват от загуба на следващия вот и няма да искат да разсърдят избирателите.
Ако Brexit се случи, предзвикателството за Великобритания ще бъде да намали цената му. Процесът ще е от две части – преход, който избягва рязкото прекъсване на течащи ангажименти, последван от нови дългосрочни търговски споразумения. Мей ясно посочи, че страната ѝ няма да остане част от единния пазар. Но това не означва прекъсване на близките връзки с континетна, които са изгодни за всички.
Въпреки това ЕС изглежда сякаш иска да накаже Великобритания за бунта. Ако Мей и министрите ѝ ще преговарят ефективно, то депутатите трябва да опитат да избегнат отслабването на позциите и лимитирането на възможностите за маневри.
Каквото и да се случи, напускането на ЕС ще бъде трудно – но методочното планиране и умелите преговори могат да улеснят процеса. Ако парламентът не спре Brexit, нека поне да го доведе до най-добрия му вариант.
Коментари