Текст на Джеймс Буш, публикуван от Reuters
За Русия историята се превърна в оръжие в битката й със Запада, а президентът на страната Владимир Путин все повече гледа към миналото, за да подсили патриотичните настроения и подкрепата за себе си.
Пищното честване на победата над нацистка Германия през Втората световна война, някои изявления на Путин, както и новите учебници по история представляват това, което някои независими историци наричат тенденциозна или пренаписана версия на миналото.
Нацистко-съветския пакт от 1939 г., който раздели Полша и позволи на Москва да поема контрола над голяма част от днешна Украйна, Беларус и балтийските държави, сега се разглежда в позитивна светлина. В общественото пространство беше представено и ново оправдание за съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г., а някои от най-тежките престъпления на диктатора Йозеф Сталин се омаловажават.
"Това е агресивна позиция по отношение на историческия дебат", коментира проф. Алексей Милер, историк в Европейския университет в Санкт Петербург, според когото всички страни изопачават конфликта. "Историята е жертва на настоящата криза в отношенията между Русия и Европа", допълва той.
Според него се водят "войни на паметта" със Запада, балтийските държави и Украйна, където историята до голяма степен се интерпретира по различни начини, за да пасне на настоящите политически възгледи.
Путин, който отрича западните обвинения, че изпраща войски и оръжия за проруските сепаратисти в Източна Украйна, показа ясно, че познава силата на историята.
И това едва ли е изненадващо за човек, който е възпитан в Съветския съюз, където историята прославя комунизма, опетнява Запада и изобличава "враговете на народа". "Когато покажем, че сме прави и нашите действия са в полза на обществото, държавата и народа, тогава ще се появят милиони наши последователи", каза Путин по време на среща с историци миналият ноември.
Той също така прояви и интерес към новите учебници по история, в които се описва неговият собствен успех в "осигуряването на социално единство и разбирателство" и как той" постоянно защитава националните интереси в чужбина". Руските деца също така ще учат в новите учебници за това как съветските и царските предшественици на Путин многократно са защитавали Русия от западната агресия и машинации. Учебниците отбелязват като факт, че през 1939 г. пактът за подялба на Полша е бил оправдан отговор на западната политика, целяща да насърчи нападение на Адолф Хитлер сещу Съветския съюз.
Путин неведнъж е защитавал пакта, включително и по време на визитата на германския канцлер Ангела Меркел през май, когато каза, че той "защитавал националната сигурност на Съветския съюз".
Нови закони
Държавните медии са важно оръжие в руската информационна война с Украйна и Запада, който наложи икономически санкции на Русия след анексирането на Крим миналата година. Те също са част и от битката за миналото.
Телевизионният канал "Россия-1" на 23 май излъчи документален филм, който представи ново обяснение за навлизането на армии на Варшавския пакт в Чехословакия през 1968 г. Тогава те смазаха "Пражката пролет" в страната, която по това време все още беше част от Съветския блок и се опитаха да създадат "социализъм с човешко лице".
Цитирайки това, което наричаха новооткрити документи, авторите на филма заявиха, че инвазията е била необходима, за да предпази държавата от планиран преврат, подпомаган от НАТО и замаскиран като "Пражка пролет".
Според чешки и словашки официални представители филмът изопачава фактите. Словашкото външно министерство заяви, че страната "отхвърля всички опити за пренаписване на историята".
По време на украинската криза Москва представи етническите руснаци или рускоговорящото население в Украйна като заплашено от фашисти. Сега Русия представя закон, който криминализира "реабилитирането на нацизма", а наказанието за това стига до три години затвор.
Законът привлече внимание, след като разследващи заведоха дело срещу 16-годишно момче заради коментарите му в социална мрежа, възхваляваща германската инвазия в Полша през 1939 г. Властите използваха новия закон и за да започнат преследвания срещу вандализъм на съветски паметници, включително и в Украйна.
За разлика от сходни закони в други държави Русия криминализира и "умишленото разпространяване на невярна информация за дейността на СССР по време на Втората световна война".
Балтийските държави и Украйна от своя страна също прокараха закони, свързани с историята. Киев забрани комунистическите символи и криминализира отричането на тоталитарната същност на съветското управление от 1917 г. до 1991 г., както и поставянето под въпрос на легитимността на антикомунистическите националистически групи, които по това време си сътрудничат с нацистите.
Горещ дебат
Критиците виждат руските закони като част от по-голям модел, целящ да задуши дискусията за историята и да прикрие негативните й глави.
"Достъпът до архивите става все по-труден и по-труден", казва Себастиян Стопер, историк в Хумболтовия университет в Берлин. "Търсен ефект от политиците е да не се хвърля светлина върху престъпленията на руската държава през 20-ти век", допълва той. Стопер, който е експерт по съветски партизани от Втората световна война, споделя, че е бил отвратен от предишен руски закон срещу "екстремизма", след като миналата година руски съд е определил негови публикации като екстремистки. Според Стопер материалите, за които става въпрос, са съдържали части от нацистки документи и са включвали някои от неговите собствени коментари по тях, целящи да представят манталитета на германския войник.
"Естествено, че в тях нямаше нищо, което да оправдава нацистки военни престъпления", казва Стопер. Той твърди, че подозира реалната причина за такава реакция на проучванията му е, че в тях има съмнения за ефективността на партизаните, която се приема като необорим факт в Русия.
Според Алексей Милер невярна е широко разпространената представа на Запад, че Путин се възхищава от съветската система и от Сталин. Руски учебници по история съдържат части, в които се пише за чистките, глада, трудовите лагери и депортирането по времето на Сталин, но те са доста по-ограничени по отношение на репресиите върху граждани на чужди държави.
Някои от последните коментари на Путин по исторически теми бяха доста критични спрямо бившите съветски лидери, Путин дори смята, че техните действия са пренебрегнали международните руски интереси.
Миналата година той обвини съветската власт, че се е отказала от традиционно руски територии в полза на Украйна през 20-те години. В косвен удар по ленинските болшевишки революционери той заяви също, че победата в първата световна война "е била открадната от тези, които са призовавали за победа над тяхното отечество".
"Путин очевидно е човек на голямата власт. За него това е основна тема в дневния ред на Русия – да запази статута й на Велика сила. От тази гледна точка той очевидно е критичен към болшевиките", казва още Милер.
Професорът обаче допълва, че при настоящото противопоставяне със Запада, държавните интереси по отношение на обществената дискусия за сталинистките престъпленията все повече бледнее. "Сега става въпрос повече за Запада като враг, за агресивните действия на Запада срещу Русия в различни исторически периоди", допълва той.
Превод: БГНЕС
Коментари