Иран отново надцака САЩ

Коментар на адмирал Джеймс Лайънс, бивш командващ на американския Тихоокеански флот, за The Washington Times

Президентът Тръмп обяви нова политика по отношение на неподписаното споразумение за ядрено оръжие с Иран, в която той обеща, че Техеран ще бъде осъден да плати цената за терористичните актове и агресията.

Проблемът обаче е, че когато и да сме били предизвиквани от Иран, не успявахме да отговорим на предизвикателството. Нищо не се е променило. Най-новият епизод включва предаването на единствения ни надежден съюзник, кюрдите, които по същество поеха всички тежести, с убити 1700 бойци от пешмерга за поражението на „Ислямската държава“ (ИД) в Ирак и Сирия.

Предателството започна с липсата на подкрепа за референдума за независимост на Кюрдистан от 25 септември, който беше подкрепен от огромното мнозинство кюрди. Защото голяма нация да се отдръпне и да заяви, че няма да вземе страна, а ще остане неутрална, е несъстоятелна. Факт е, че дори не останахме неутрални. На 14 октомври генерал-майорът Касем Сюлеймани, който командва Силата Кудс на иранската ислямска революционна гвардия, пристигна в кюрдския град Киркук, кюрдистанския Йерусалим, и сключи сделка, която цинично се възползва от дългогодишното съперничество между двата основни кюрдски клана, на Барзани и Талабани.

Масуд Барзани, президент на кюрдското регионално правителство (КРП) и лидер на Кюрдската демократическа партия (КДП), и Джалал Талабани, ръководител на клана Талабани преди скорошната му смърт, лидер на Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК) и близък до Иран, са се стремели години наред към контрол над иракски Кюрдистан. Според Джонатан Спайър в статия за "Американ интерест" сделката, която беше сключена между един от шиитските лидери и Бафил Талабани (най-големият син на Джалал), включваше създаването на "нова власт в района на Халабджа-Сулеймания-Киркук, който да бъде съвместно администриран от иракското правителство и кюрдите (или по-скоро от ПСК) за неопределен период. "Не се заблуждавайте, иракското правителство се контролира от Иран“. Спайър продължи: "Федералното правителство ще управлява нефтените кладенци в Киркук и други стратегически места в града, като същевременно ще наблюдава и ведомоствата в публичния сектор".

Фактът, че преди три години кюрдските сили пешмерга са спасили богатия на петрол град Киркук и други области, когато иракската армия изостави Киркук пред настъпващата ИД, беше задраскан. Според "сделката" силите на пешмерга в Киркук, които са верни на клана Талабани, изоставиха позициите си на 16 октомври, когато командващият иранските Сили Кудс, комбинираните сили на генерал Сюлеймани от въоръжената и обучена от САЩ иракска армия и шиитските въоръжени сили, превзеха Киркук и други области, принуждавайки кюрдските сили пешмерга на КДП, с пълно преобладаване на силите срещу тях, да се оттеглят. Според различни източници иракският премиер Хайдер ал-Абади никога не би наредил удар срещу Киркук без "зелена светлина" от САЩ. Поради това президентът Тръмп беше надцакан от Иран с двуличието на собствените му министерства на външните работи и отбраната. В резултат на това допълнително намалихме доверието към нас като надежден съюзник.

С нежеланието ни да подкрепим независимостта на Кюрдистан, това, което направихме отново, е да улесним разширяването на контролирания от Иран шиитски полумесец. В миналото не е имало значение дали е демократическа или републиканска администрацията, но всички те не успяват да противодействат на преките и непреки предизвикателства от страна на Иран. Едно от най-големите петна върху нашата национална чест се появи преди 34 години, когато на 23 октомври бяха изпепелени казармите на морските ни пехотинци в Бейрут, Ливан, при което бяха убити 241 от най-добрите ни представители на военния ни персонал. Имахме доказателство, че заповедите за този терористичен бомбен атентат идват директно от Техеран. Нашите самолети бяха заредени не веднъж, а два пъти и бяха готови да унищожат изцяло подкрепяната от Иран терористична група, която беше прикрита в казармите на ливанската армия над Баалбек. Но поради умишлените, подривни саботажни действия от страна на нашия министър на отбраната, не получихме заповед за извършване на удара.

Ние живеем с това невероятно решение да не отмъщаваме и до ден-днешен. Бихме могли да сменим хода на историята. Никога не съм могъл да разбера кой е стигнал до нашия секретар по отбраната, но подозирам, че това са елементи от мощната лобистка група на Иран във Вашингтон, която все още оказва влияние върху нашата политика. Позволяването на иранския режим да избяга от отговорност за атаките от 11 септември, почти 20 години по-късно, усложнява многократно оригиналното страхливо решение.

След като вече унищожихме сунитската армия на Саддам Хюсеин, и с нежеланието си да подкрепим независимостта на Кюрдистан и понастоящем премахвайки останалите възможни блокиращи сили, не се предотвратява изграждането на сухопътния мост от Техеран през Ирак и Сирия до Ливан, откъдето директно заплашва Израел. Президентът е бил продаден от компрометиран екип за национална сигурност, който трябва да бъде заменен.

Нашата стратегия за Близкия изток трябва да подкрепи последната декларация на президента. Тя трябва да предотврати по-нататъшното разширяване на шиитския полумесец, като подкрепи независим Кюрдистан. Президентът трябва незабавно да нареди на министъра на отбраната да създаде изнесена напред оперативна база в Ербил. Ф-16 и ѝ-10 бойни самолети биха могли на ротационен принцип да оказват пряка подкрепа на кюрдските сили пешмерга. Освен това министърът на отбраната трябва да бъде насочен да предоставя военно оборудване директно на силите на пешмерга, за да могат те успешно да се наложат срещу по-нататъшните офанзивни действия на управляваното от Иран иракско правителство и шиитските милиции. Независим Кюрдистан е от съществено значение за предотвратяването на иранската хегемония, както и за възстановяването на нашата надеждност.

Източник: БГНЕС