Коментар на Джулиан Лий от Bloomberg
Драмата около президента Доналд Тръмп и спазването на ядрената сделка от страна на Иран отвлича вниманието от по-неотложен въпрос. Увеличаването на напрежението в Северен Ирак може да има много по-непосредствено въздействие върху нефтените потоци и вече води до по-високи цени.
Сривът на така наречената „Ислямска държава“ (ИД) в Ирак трябва да бъде причина за празненства и национално обновление. Вместо това тя докара страната до ръба на гражданска война. Изтласкването на бунтовници от последните им крепости в Северен Ирак доведе иракските военни и подкрепяните от Иран милиции до директен конфликт със силите, верни на кюрдското регионално правителство (РКП) в нефтените полета около Киркук.
Иракските сили предприеха действия, за да си възвърнат контрола над нефтените полета близо до града и през уикенда установиха контрол над рафинерията на града. Те обвиниха РКП, че разполага с бойци от действащата в Турция ПКК, в това, което те смятат за война срещу Ирак. Фючърсите в Лондон поскъпнаха с 1,7%, след като през миналата седмица вече бяха се бяха вдигнали до 2,8%.
Въпреки че в северните петролни полета се произвежда много по-малко, отколкото в южната част на страната, те все пак са важни, както икономически, така и стратегически, както за правителството на кюрдите, така и на Багдад. На непосредствен риск са изложени около 120 000 барела петрол на ден, произведен от полетата под контрола на РКП, за които претендират Багдад. Около 60 000 барела на ден все още се произвеждат от контролираната от Багдад North Oil Company и се изнасят чрез кюрдски газопровод. Ако Турция затвори тръбопровода - който минава към терминала за износ на средиземноморското крайбрежие – проблемът може да стане много по-голям.
Кюрдите са построили собствен тръбопровод до турската граница, след като контролираните от Багдад трасета паднаха в ръцете на ИД през 2014 г. Кюрдските войски поеха също и контрола над районите около град Киркук, включително няколко нефтени находища, след като иракската армия избяга. Макар че действията му със сигурност да не позволиха на тези полета да попаднат в ръцете на бунтовници, Багдад сега ги иска обратно.
Сякаш ситуацията не беше достатъчно напрегната, РКП проведе референдум за независимост. Гласуването не беше ограничено до кюрдските провинции в Североизточен Ирак, а включваше и спорния район Киркук. Резултатът беше красноречив, тъй като над 92 процента гласуваха в полза на самоопределението.
Дали това засяга и други извън региона? Познайте.
Кюрдското регионално правителство изнася около 565 000 барела суров путрол на ден, приблизително същото количество, каквото и членът на ОПЕК Катар.
Турция, която се страхува от въздействието на референдума върху собственото си кюрдско население, заплаши да затвори тръбопровода от Кюрдистан до своя средиземноморски петролен терминал в Джейхан. РКП е изнесло 160 млн. барела през Турция досега тази година, според статистика на Bloomberg. Въпреки че потокът остава непроменен през трите седмици след провеждането на гласуването, Турция може да го спре за една нощ.
Около една трета от този петрол се произвежда от чуждестранни инвеститори като DNO ASA, Genel Energy Plc и Gulf Keystone Petroleum Ltd. По-големи компании със силна политическа подкрепа също инвестираха в региона. Руските "Газпром Нефт“ и „Роснефт“ имат интереси и в кюрдски проекти, както и "Шеврон". Не само, че всякакви смущения ще навредят на тези компании, но и европейски рафинерии също ще бъдат притиснати.
На риск е изложено и производството на Багдад в северните райони. След като загуби тръбопровода си за Турция, иракското правителство доставя суров петрол, произвеждан от неговата North Oil Company, чрез кюрдската инфраструктура. Двулични длъжностни лица обаче трябва да са за операцията - те обявяват, че продажбите на петрол от РПК са незаконни – но те нямат друг избор, освен да го използват по време на дълъг период от време, за да се разработи алтернативно трасе.
Кюрдистан очевидно е в много уязвима позиция. Той е силно зависим от приходите от износа на петрол, но това от своя страна изцяло зависи от транзита през Турция. Няма друг жизнеспособен начин значително количество суров петрол от Кюрдистан да стигне до международните пазари.
Но не е само икономическата заплаха от страна на Турция, пред която са изправени кюрдите. Иран затвори граничните пунктове, Багдад забрани полети и наложи банкови ограничения. Иракските войски и подкрепяните от Иран шиитски милиции изглежда се концентрират на границите на контролираната от кюрдите територия. Кюрдите са изпратили 6 000 допълнителни войници, за да защитават Киркук, страхувайки се от атака.
Нито едно от тези неща обаче не се случва.
За разлика от референдума за независимост в района на Каталуния в Испания, кюрдското гласуване беше необвързващо. Неговата цел не беше да обяви независимост, а да даде мандат на кюрдските лидери да преговарят за нови отношения с Багдад. Възможността, създадена от поражението на ИД в Ирак, трябва да се използва като платформа за преговори около федерална структура за страната, която запазва географската си цялост и нефтени потоци, като същевременно създава условия за инвестиции, от които толкова отчаяно се нуждае.
Не е ясно обаче дали заплахите с оръжие и политическите ще ескалират. Ако кюрдският износ бъде спрян, ефектът ще се простира далеч отвъд непосредствения регион. За средиземноморските рафинерии може да е трудно бързо да заменят кюрдските доставки, защото алтернативните източници ще трябва да пътуват от много по-далеч, за да стигнат до тях. Това изместване почти неизбежно ще затегне средиземноморските пазари на суров петрол и, ако бъде продължено, може само да помогне за ускоряване на пресъхване на запасите.
Докато политиците са фокусирани върху Иран, непосредственият фокус на всички участници в петролния пазар трябва да бъде Ирак.
Източник: БГНЕС
Коментари