Инвеститорите не са във възторг от плана за съживяване на УниКредит, най-голямата италианска банка. Може да се наложи мениджърите да бъдат по-радикални. Това се казва в обширен анализ на The Financial Times, цитиран от БГНЕС.
Небостъргачът на УниКредит в Милано се разглежда от мнозина като символ на възраждащата се Италия: мярка за това колко далеч е стигнала страната след дълбините на следкризисната рецесия. Ето защо не е учудващо, че Федерико Гицони, главен изпълнителен директор на УниКредит, използва внушителната 231-метрова кула, за да оповести план, който по негови думи ще гарантира бъдещето на най-голямата по активи италианска банка.
Планът, обявен през ноември, предвиждаше 14 на сто съкращение на персонала и продажба или преструктуриране на няколко непечеливши бизнеси с цел повишаване на възвръщаемостта и капитала. Главният изпълнителен директор тогава описа предложенията за банка със 150 000 служители и 900 милиарда евро активи като “стриктни”, “амбициозни”, “реалистични” и “изпълними”.
Инвеститорите обаче не смятаха така. Близо два месеца по-късно, цената на акциите на УниКредит е спаднала с 20 процента. Книжата се търгуват на 0,6 пъти балансовата си стойност, на фона на 1,3 пъти средна стойност за европейския сектор и 1,4 пъти за Intesa Sanpaolo, базираният в Милано съперник на банката, по данни на Блумбърг.
Подтекстът на коментарите на г-н Гицони е да гарантира не само бъдещето на банката, но и собствената си позиция на върха на единствената глобално значима италианска финансова институция.
УниКредит – чиито акции са спаднали с 87 процента от 2007 г. насам – се е превърнала в нарицателно за рисковете на трансграничното банкиране. При бившия главен изпълнителен директор Алесандро Профумо, серия от предкризисни придобивания в Европа създаде раздута група с припокриващ се мениджмънт и дублиране на функции. Издръжките й сега поглъщат 61 на сто от приходите.
Международната мрежа от 17 държави, простираща се от Германия чак до Русия, Украйна и Турция, е уязвима за геополитически риск – но това също е добре позната история за Италия. УниКредит притежава 84 милиарда евро необслужвани кредити, съставляващи близо една пета от общия портфейл вземания от клиенти. Докато небостъргачът на нейната централа може да е символ на националните надежди за икономически възход, самата банка, с липсата й на печалби в Италия и слаб капитал в сравнение с конкуренцията, изпитва целия ефект от нестабилността на икономическото възстановяване в Италия.
Според Международния валутен фонд италианските банки имат общо 330 млрд. евро брутни лоши кредити, след като осакатяващата тригодишна рецесия порази малкия и среден бизнес, съставляващ гръбнака на местната икономика. Същите тези кредити са бреме за икономическото съживяване, при което банките, водени от УниКредит, се борят да станат печеливши и да кредитират отново.
На този фон, най-голямата грижа на Италия е не загубата на г-н Гицони и неговия екип, а рискът от разпад, при който УниКредит може да се наложи да разпродаде скъпоценностите на групата, като дейността в Турция и Полша, или дори да се изтегли от бизнеса в Германия. Подобни тревоги ще преследват УниКредит дотогава, докато печалбите остават ниски, а акционерите – недоволни, твърдят високопоставени банкери.
“Банковият сектор е ключов проблем на Италия”, казва Луиджи Зингалес, професор по предприемачество и финанси в Booth School of Business към Чикагския университет. “Когато има отлив, може да се види кой плува гол. А сега има отлив и всички проблеми излизат на повърхността”.
Сетни усилия
През 2004 УниКредит е една от най-ефективните банки в Европа, жънеща високи печалби. Прогнозите са толкова розови, че тя пожелава да се разшири и извън Италия, в пазари с изкусителни перспективи за растеж. Акционерите на банката, предимно италиански банкови фондации, обвързани с политически и социални лобита, виждат в г-н Профумо, бивш консултант в McKinsey, превърнал се в търговски банкер, човека с нужната за целта визия.
Той има две страсти, които ще определят облика на банката: Германия, както и желанието за разширяване в Източна Европа. В рамките на една година той поема HypoVereinsbank, проблемна германска ритейл банка със значителна експозиция в Източна Европа, превръщайки отведнъж УниКредит в паневропейски играч и водещ франчайз в Източна Европа по размер на активи.
Увлечен в разширяването на изток, обаче, г-н Профумо бива хванат неподготвен през 2006 г., когато северноиталианските му съперници Intesa и Sanpaolo обявяват мега-сливане, създавайки най-големия местен кредитор в Италия.
В ответен ход и под натиска на италианската Централна банка и тогавашния й управител Марио Драги, УниКредит купува римската институция Capitalia, печално известна още тогава със слабия си кредитен портфейл. Във финален предкризисен замах, г-н Профумо прави и още един тласък на изток през юли 2007 г., плащайки 3 млрд. евро в брой, за да стъпи в Казахстан и Украйна.
Към септември 2010 г., на фона на спадащата цена на акциите, той остава без работа. Свален от същите онези, които навремето са го подкрепяли, бива заменен от г-н Гицони, който се е издигнал до висшия мениджмънт на банката, след като е работил последователно в Турция и Сингапур.
За ветерана в УниКредит това е труден старт. През 2011 г. банката е на второ място отзад напред в стрес тестовете на Европейския банков орган, изпреварена само от Santander. След като между 2009 и 2012 г. излиза на три пъти на пазара, за да набере общо 15 млрд. евро капитал, през 2014 г. г-н Гицони най-сетне е принуден да направи 14 млрд. евро отписвания, с което на практика заличава стойността на придобиванията от последните десет години.
Сегашният спасителен план на г-н Гицони е вторият от 12 месеца насам, на фона на рекордно ниските лихвени нива и нарастващите капиталови изисквания на регулаторните органи, които стесняват маржовете.
“За Гицони е трудно да продължава да прехвърля вината върху Профумо, тъй като имаше предостатъчно време да се справи със ситуацията”, коментира човек, близък до главния изпълнителен директор.
Орязване на разходите
При преструктурирането, работната ръка ще бъде намалена с 14 на сто до 2018 г. – това са над 18 000 работни места. 6 000 от тях ще дойдат от планираните продажби на украинския филиал на УниКредит, както и на дела в Pioneer Global Asset Management. За миналата година банката понижи годишната си целева печалба от 6,6 на 5,3 млрд. евро, а за 2015-та се очаква да реализира нетна печалба от 2 млрд. евро Според институцията, в резултат на тези мерки през следващите три години съотношението й на разходи към приходи трябва да спадне от 61 до 50 на сто.
Филипо Алоати, старши анализатор в Hermes Credit, която инвестира в дълга на УниКредит, описва целите за намаляване на разходите като “амбициозни”, но цялостния план като “разочароващ”.
По-специално той посочва, че трябва да се направи повече за намаляване на необслужваните кредити в размер на 84 млрд. евро – най-високата обща сума от всички банки в Европа – които продължават да подкопават рентабилността. “Да се каже просто, че през 2018 г. тя ще бъде по-малка, при 3% спад в цената на риска, не е достатъчно”, коментира той.
В знак на това колко трудно ще се осъществи продажбата на губещата австрийска банка на дребно, сделката бе отложена и заменена с преструктуриране, след като правителството във Виена и синдикатите й се противопоставиха. Bawag, един от потенциалните купувачи, който е собственост на Cerberus, е поискал 1,6 млрд. евро, за да освободи УниКредит от институцията, казват банкери, участвали в преговорите.
JPMorgan допълнително подсили мрачните настроения през изминалата седмица, понижавайки рейтинга на банката въз основа на опасения, че увеличението на целевия капитал, който трябва да бъде постигнат към 2018 г., от 10% на 11.5% все още е твърде ниско и излага дивидентите на риск.
Марта Бастони, анализатор в Barclays, която е и една от най-черногледите по отношение на акционерния капитал, стига още по-далеч. Тя казва, че УниКредит трябва да набере допълнително 7 млрд. евро капитал, например от емитиране на права за закупуване на книжа. Г-н Гицони от своя страна неколкократно отрича, че банката трябва да излезе на пазара за още капитал.
Болки на растежа
Едно трайно възстановяване на италианската икономиката и свързаното с него облекчаване на бремето на необслужваните кредити, може и да позволи на УниКредит да си поеме дъх.
Въпреки резервите на г-н Алоати, има вероятност положителният тласък да дойде от спад в цената на риска. За целта, темповете на нарастване на необслужваните кредити и влошаване на портфейла трябва да се върнат на предкризисните нива, в съчетание с по-високия икономически растеж, който за тази година се очаква да достигне 1,4 на сто.
Андреа Филтри, анализатор в Mediobanca – миланска инвестиционна банка, в която УниКредит е най-големият акционер – твърди, че “намаляването на разходите представлява най-доброто средство за УниКредит да си помогне сама”. Банката вече е успяла да продаде част от своите лоши кредити.
Времето обаче не е на страната на УниКредит. Инвеститорите, в това число и най-големият, Aabar от Абу Даби, искат възвръщаемост, докато ръководителите на повечето италиански банки прогнозират, че ще са нужни две до три години на икономически растеж, докато инерцията на необслужваните кредити спадне до нивата отпреди кризата.
Правителството на премиера Матео Ренци се стреми да ускори процеса чрез реформа на процедурите по фирмена несъстоятелност, целяща да съкрати времето, необходимо за излизане на влошените кредити на пазара. Същевременно, правителственият план за създаване на лоша банка, която да облекчи натиска върху италианските институции, се провали пред лицето на опозиция от страна на Брюксел.
Близки до г-н Гицони твърдят, че той знае, че планът му е “високорисков” и че позицията му е под заплаха.
“Той се нуждае от обрат в Италия и от съкращения в Германия и Австрия. Следващите три месеца ще са решаващи. Ако планът сработи, добре. Ако не, Гицони става председател, а те си назначават нов главен изпълнителен директор”, казва един високопоставен банкер.
Имената на възможните наследници вече циркулират. Те варират от Андреа Орсел, някогашен съветник на г-н Профумо, а сега шеф на инвестиционното банкиране в UBS, до Джампиеро Майоли, висш служител на Crédit Agricole в Италия и член на изпълнителния комитет на френската банка. За отбелязване е, че и двамата са италианци, работещи за не-италиански банки.
Назначаването на нов главен изпълнителен директор няма да бъде достатъчно, за да задоволи някои критици, които смятат, че евентуален провал на плана би отворил пътя за радикална промяна. Някои членове на Управителния съвет признават, че затруднената капиталова позиция – банката остава “твърде тънко капитализирана”, както казва един от тях – означава, че ако разходите за преструктуриране са твърде високи, може да се стигне до още разпродажби на активи или дори до придобиване, за да се постигне нужното увеличение на капитала.
В Рим виждането сред висшата администрация е, че ако има проблем с УниКредит, той е в управлението. Никой високопоставен служител, говорил пред Financial Times, не споделя идеята, поддържана от някои банкери, че ако планът на Гицони не успее, това може да вещае разпадане – такова, което би лишило Италия от нейната единствена глобално значима финансова институция.
Бордът: решения пред лицето на необходимост от свежа кръв
Ръководителите на УниКредит не могат да твърдят, че е невъзможно да се управлява успешно банка в Италия. Тяхното страшилище е сравнението с базирания в Милано съперник Intesa Sanpaolo, най-големият големия местен кредитор на Италия по размер на активите.
Въпреки че Intesa Sanpaolo има над 60 млрд. евро необслужвани кредити, нейната политика се нрави на инвеститорите – банкиране и управление на активи, концентрирано в една страна, с гарантирани дивиденти. Акциите на институцията се покачиха с 27 на сто през изминалата година.
Джовани Бацоли, осемдесетгодишният председател на Intesa Sanpaolo, най-вероятно ще се оттегли през пролетта, когато се очаква и институцията да преразгледа своята структура на управление, преминавайки от двубордна на еднобордна система. Бившите италиански финансови министри Фабрицио Сакомани, на 73, и Виторио Грили, на 58, се спрягат като наследници на г-н Бацоли, твърдят запознати.
За сравнение, договорът на председателя на УниКредит, 80-годишния Джузепе Вита, бе подновен пред май на фона на въпроси дали бордът действително е представителен за интересите на всички акционери.
Той остава предимно италиански, въпреки че Aabar, BlackRock и Либийската централна банка взети заедно притежават повече акции от традиционните банкови фондации, участващи в УниКредит.
Мнозинството от акционерите, гласували на годишното събрание предпочетоха списъка от независими номинации за борда, представени от асоциацията Assogestioni, пред този, издигнат от основните акционери, включително италианските банкови фондации.
И все пак, поради условията на управление на УниКредит, независимата квота получи само едно място в борда, което означава, че номинираните от основните акционери отново печелят огромното мнозинство от местата и запазват крайния контрол.
Италианските акционери са представени в борда от заместник-председателя Фабрицио Паленцона, бивш политик-християндемократ и ветеран в кулоарите на властта, емблематичен за историческите връзки на банката с местните политически и религиозни лобита на Италия.
Близък до борда коментатор твърди, че напрежението между някои от чуждестранните и италиански акционери прави статуквото “неустойчиво” – твърдение, което самата банка отрича.
Коментари