Коментар на Тейлър Коен, публикуван в Bloomberg.
Най голямата сделка за годината – придобиването на Monsanto от страна на Bayer, предизвика разгорещени обществени дебати относно икономическата концентрация. За съжаление, и двете страни на спора не са в състояние да определят кой точно е основният проблем на потенциалната сделка.
Добрата новина е, че сделката, оповестена на 14 септември, няма да увеличи концентрацията на пазара толкова много. Дейността на Bayer е фокусирана в сферата на фармацевтиката и грижата за здравето, докато продуктите на Monsanto са химикали за селското стопанство и семена.
Тъй като Bayer произвежда и биотехнологични продукти и селскостопански химикали, има припокриване на пазара за семена от памук и канола (рапица). Но какъв реално е проблемът с евентуалното ограничаване на конкуренцията на тези пазари, при условие, че има множество заместители както на памучната тъкан, така и на рапично масло?
Аргументите на критиците, които не одобряват Monsanto поради водещата роля на компанията в създаването на генно модифицирани организми и земеделски химикали, също не могат да бъдат приведени като причина за противопоставяне на сливането с Bayer. Да речем, че сделката повиши цената на ГМО поради налагането на монопол. Фермерите ще реагират като намалят използването на продуктите на компанията и това ще понижи производството на ГМО храни, което е добра новина за опонентите на сделката.
Оказва се, че някои от хората, които не одобряват сделката, изпитват чиста неприязън към самите организации, замесени в нея, особено към Monsanto. Що се отнася до регулаторните органи на САЩ и Европейския съюз, този негативизъм може да се превърне в тревожна политизация на антитръстова политическа стратегия. Имайки предвид, че одобрението на покупката се нуждае от потвърждение в съответствие с приблизително 30 юрисдикции, едва ли това е начинът за приспособяване към променящите се пазарни условия. Фактът, че акциите на Monsanto се търгуват много под цената, предложена от Bayer, е показателен, че инвеститорите не вярват в успеха на сделката.
Социалните медии градят на някои компании репутация, която впоследствие затруднява обективната оценка на подобни сделки. В такава ситуации популярните компании получават по-благоприятно отношение от страна на правителството, докато по-малко известните са изправени пред много повече препятствия. С особена сила това важи за Европа, която е много по-негативно настроена към ГМО продуктите в сравнение със САЩ и където Monsanto не може да се похвали с добра слава. И все пак работата с антитръстовото законодателство посредством демократично мнение не е добра идея, имайки предвид оскъдната информация, с която разполагат избирателите. Значителна част от електората не може да приема, че генно модифицираните организми са обявени като безопасни от голям брой експерти в областта.
Има лъч надежда в тази заплетена ситуация, а именно - че целият дебат може да се окаже безпочвен, защото сделката може да не се осъществи.
Какво се надява да получи Bayer в замяна на предлаганите 66 млрд. долара (по 128 долара за акция на Monsanto)? Компанията твърди, че е в състояние да премахне някои дублиращи се дейности, да договори по-добри сделки с доставчиците и да инвестира повече средства в научна и изследователска дейност. Може и така да е, но реалността не изглежда толкова обнадеждаваща. Налице са добре познати академични данни, датиращи от началото на 1990 г., които сочат, че придобиването на фирми обикновено води до понижаване на стойността им, особено след подобни сделки за милиарди. Сливанията не изглежда да правят компаниите по-ценни и ефективни.
Защо тогава се правят толкова много сливания и придобивания? Е, някои от тях си заслужават (покупката на YouTube от страна на Google), но също така и много мениджъри се ангажират с увеличаване на размера на техните компании, понякога дори за сметка на акционерите. Друг възможен сценарий е това, което икономистите наричат „проклятието на победителя“, а именно - че победителят в търга става лице на организацията и в най-оптимистичния развой това се отразява на стойността на акциите на компанията. Показателен, че това наистина са твърде завишени очаквания, е спадът на акциите на Baeyr след анонсирането на сделката на 11 май.
Целият случай Bayer-Monsanto е типичен пример за това как един широко разгласен обществен дебат може да прикрие или дори да промени истински спорните въпроси. Ако сделката пропадне, акционерите на Bayer може да се окажат най-големите победители, а истинските губещи - опонентите на покупката, които ще прекарат остатъка от живота си в свят, в който заблудени от корпоративната популярност решения увеличават разклащането на законовите устои и регулации.
Коментари