Коментар на Соня Делесал - Столпър за The Guardian
Еманюел Макрон почти със сигурност ще бъде следващият президент на Франция. Облекчението е огромно. Домино ефектът след референдума за Brexit все още не се е материализирал. И поне засега европейският проект печели. В неделя вечер много от поддръжниците на Макрон вееха не само френски, а и европейски знамена. За него е невероятно постижение, че събра най-много гласове.
Математически е невъзможно за Марин льо Пен да събере достатъчно подкрепа в следващите две седмици, за да спечели балотажа на 7 май. Причината е всички други нейни опоненти сега ще призоват електората си да гласува за Макрон. Франсоа Фийон вече го направи, както и социалистът Беноа Хамон. Същата стратегия проработи през 2002 г., когато Жак Ширак спечели смазваща победа над бащата на Марин - Жан-Мари льо Пен.
Резултатите от първия тур донякъде са шокиращи, но не заради подкрепата за льо Пен, за която бяхме подготвени от социологическите проучвания, а защото следващият президент няма да дойде от нито една от двете основни партии във Франция - консервативната и социалистическата. Това се случва за първи път от началото на Петата република на Шарл дьо Гол през 1958 г. Франсоа Фийон, кандидатът на консерваторите, загуби доверието на хората след обвинения в корупция. Беноа Хамон, на когото определено му липсва харизма, пък донесе на социалистите най-лошия резултат от десетилетия.Той бе изпреварен от крайно левия кандидат Жан-Люк Меланшон, който получи невероятните 19,5%.
Голямата изненада обаче си остава Еманюел Макрон. Без да е официален член на партия, познат само като финансов министър за две години, 39-годишният политик сега стои пред вратите на Елисейския дворец.
Той бе най-проевропейски настроеният кандидат, както и този с най-оптимистична кампания. Обвиниха го в популизъм, но е факт, че привлече хората, които досега дори не са се интересували от политика.
Франция има избор. Може да бъде повече или по-малко отворена; повече или по-малко демократична; повече или по-малко европейска. С Еманюел Макрон, тя избра отвореност, демокрация и Европа.
Истинската битка обаче ще е през юни с парламентарните избори. Макрон ще трябва да събере достатъчно голямо мнозинство, за да може да управлява - и то с политическо движение, което не съществуваше допреди една година. Ще бъде трудно, но след този първи рунд за него вече нищо не изглежда невъзможно.
Коментари