Строгите бюджетни икономии се сочат като основното лекарство против икономическата и финансова криза, която мъчи Европа. Дали обаче е така - водещи пазарни анализатори изрзаяват мнението си "за" и "против" тях.
Според някои пазарни анализатори намаляването на харчовете, когато времената са трудни е разумно. Като ярък пример за лоши икономически резултати в резултат на подържане на високи държавни дефицити за неопределено време може да се посочи Япония. В продължение на почти две десетилетия страната подържаше висок бюджетен дефицит, като обещаваше намаляване на дефицита и реформи в бъдеще. Резултатът бе нисък икономически растеж, без реформа и покачването на нетния дълг от 12 на сто от националния доход през 1991 година до 143 на сто днес.
Финансовите икономии не са политика, насочена към наказване на морални недостатъци, нито израз на възмущението от високите нива на данъчно облагане и публичните разходи. Те са, както Гордън Браун, бившият британски министър-председател, казваше, "разумното за целта". А целта е да има достатъчно амуниции в публичните финанси за справяне с кризи или войни. Напредналите икономики имаха излишни средства през 2008 г., но не и сега.
Целта е също така трудно спечелените от данъкоплатците пари да се харчат за неща, които са важни за обществото, като здравеопазване, образование, намаляване на бедността, а не изтичане на средства към чуждестранните облигационери.
Защо са необходими строги икономии? Отговорът е прост. Големият урок, който всяка напреднала икономика е научила след криза е, че тя е по-бедна, отколкото се е надявала да бъде. А когато си беден, трябва да разполагаш според възможностите си.
Единственият въпрос е скоростта, с която страните трябва да свалят дефицитите си повреме на криза. Това е сложен въпрос, на който няма лесни отговори, защото е точно толкова погрешно да се каже, че намаляването на дефицита не боли, като да си представим, че стимулите от страна на правителството генерират толкова много допълнителна стопанска дейност, която се отплаща в пъти.
Ако беше вярно, че разточителството на стимули от страна на държавата се отплаща, а стратегията на строги икономии е обречен на провал, то би следвало Гърция, която претърпя изключително бюджетно орязване и ужасна рецесия, да има по-висок първичен дефицит днес, отколкото през 2009 година. Данните на Международният валутен фонд показват, че строгите бюджетни икономии са довели до намаляването на бюджетния дефицит във всяка стрна в която са въведени, като например Великобритания, Испания, Италия, Португалия и Ирландия.
Дори и с основни лихви, близки до нула, разходите по заемите, с които се сблъскват домакинствата и фирмите пречат на възможностите една монетарна експанзия да допринесе до намаляването на дефицита.
В някои части на еврозоната рязкото орязване на бюджета със сигурност е твърде бързо, но експериментите с фино регулиране на бюджетните съкращения са показали през десетилетията, че не дават необходимият резултат.
Няма магическо число за безопасното равнище на държавния дълг като дял от националния доход. Но е разумно да се предположи, че когато задлъжнялостта на дадена страна е висока, като например в случая на Япония, то държавни заеми ще доведат до известна загриженост във фирмите и домакинствата, които ще трябва да изплатят допълнителния дълг и на свои ред ще започнат да затягат коланите. А нежеланието да се инвестира в тези обстоятелства е естествено.
Никой не твърди, че строгите икономии са нещо хубаво, но те са необходимото зло за справяне с икономическата криза, казват експертите, подкрепящи икономиите.
Според други пазарни анализатори увеличението на държавните харчове ще излекува болните икономики.
Формулата за водене на облекчена фискална политика днес е проста: всеки похарчен долар ще добави повече от един долар икономически резултат; всеки скътан долар ще означава повече от един долар изгубено производство. В момент, когато милиони са безработни в САЩ, Великобритания и Европа, икономиките отчаяно се нуждаят от по-голяма активност.
Тази формула не работи при нормални условия, тъй като ако правителството харчи повече, централната банка ще трябва да повиши лихвените проценти, за да държи инфлацията под контрол. Това води до свиване на частния сектор. Но в момента лихвените проценти са заковани в близост до нулата в най-напредналите икономики.
Проучванията показват, че фискалната политика дава голям тласък на икономиката, когато лихвените проценти са в близост до нулата. При такива обстоятелства Брад Де Лонг от университета в Бъркли и Лари Самърс от Харвард смятат, че държавните дефицити съвсем спокойно може да се самоизплащат и върнат в граници чрез по-висок икономически растеж.
Все пак има рискове при улеснената фискална политика. Дългът и дефицита са проблем в дългосрочен план и избягването на строгите икономии не означава да бъдат напълно игнорирани, просто финансовите стимули са един отговор, който е по-умен от незабавното съкращаване на разходите.
Най-очевидният ход е да се направи пенсионна и здравна реформа. Това намалява разходите в бъдеще. Друг начин за стимулиране на икономиката е да се престуктурират днешните разходи в капиталови проекти. Инвестициите сега в пътища или образование, ще се върнат с приходи през идните години, които могат да се използват за изплащане на дълга.
Това няма да се случи, ако ненамаляването на разходите ще означава незабавна дългова криза. Но опитът от последните няколко години показва, че пълен банкрут е малко вероятен за големите страни със собствена валута.
Разходите за подпомагане на икономиката трябва да бъдат изправени срещу разходите за строги икономии. Най-очевидно, ако строгите икономии водят до продължителен период на висока безработица, хората ще отпаднат от работната сила и никога няма да могат да се върнат. Цената за спестяване на пари днес може да се окаже трайна загуба на икономическо производство и приходи от данъци, което е твърде висока цена.
Япония наистина може да бъде сочена като пример за безумно разточителство на държавния дълг. Но от друга страна е добър пример за това какво се случва, ако не се реагира правилно след една финансова криза и по този начин се попадне в капана на съчетанието дефлация и слаб растеж.
Всичко това води до извода, че времето за строги икономии ще дойде едва тогава, когато всеки неуспех да се намали дефицитът ще означава централната банка да трябва да повиши лихвените проценти. За САЩ, Европа и Япония това време е все още доста далече.
Сравнявайки лихите по 10-годишните американски съкровищни бонове, които са 1.7 на сто в момента с процента на дългосрочната инфлация от 2 на сто, става ясно че инвестицията от страна на правителството на САЩ в момента е безрискова. Отказа от стимули днес ще бъде пропусната възможност.
ФК “Логос-ТМ” АД
Коментари