Битката между растежа и стриктните мерки в еврозоната Изглежда завърши. Никой не победи. Стриктните мерки определено останаха на заден план. Европейската комисия ще използва в сряда годишните си икономически препоръки, за да сигнализира забавяне на фискалните ограничения в еврозоната. Това ще засили статута на двегодишния период, който Брюксел даде на най-големите нарушители на фискалните правила в Европа, Испания и Франция да свалят дефицита си до целта от 3% от БВП.
Това облекчение е неизбежна загуба пред реалността. Едно от нещата е, че по-голямо фискално затягане вече е извършено. "Джей Пи Морган" изчислява, че периферията в еврозоната е постигнала около половината от нужната консолидация за постигане на средносрочните цели от балансирани бюджети, което изключва някои кратковременни отклонения. На второ място по-лек подход беше нужен, за да се компенсира по-слабия от очакваното растеж през тази година. Правителствата и сега ще трябва да намаляват дефицити, но няма да е нужно да преследват допълнително фискално затягане, за да компенсират по-слабите от очакваното постъпления.
Най-важното е, че стриктните политики могат да работят само ако има натиск от пазара и политически толеранс. Нито едно от двете в момента не съществува. Инвеститорите са все по-спокойни откакто председателят на Европейската централна банка Марио Драги обеща да направи всичко необходимо, за да спаси еврото. При намиращата се пък на рекордни нива безработица в цялата периферия и Франция избирателите са твърде настоятелни срещу нова фискална дисциплина.
И все пак докато стриктните мерки отстъпиха позиции, растежът не успя да спечели. "Дойче Банк" очаква тази година БВП да спадне във Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция и в еврозоната като цяло.
По-висока заетост е необходима за значителен обрат, но сигналите от пазара на труда остават смесени. Гърция, Португалия и Испания намалиха разходите си за труд и поотпуснаха рестриктивните мерки. Италия и Франция направиха по-малко. Президентът на Франция Франсоа Оланд изглежда вече разбира предизвикателството, но е ограничен от слабата популярност на която се радва. В Италия управляващата коалиция е прекалено крехка, за да се изправи пред избирателите и да им каже истината, най-вероятно няколко месеца преди избори.
Икономическият растеж срещу стриктните мерки винаги е било прекалено опростяване на нещата. Промяната в позицията на Европейската комисия ще насочи към по-здравословен дебат относно баланса между фискалното затягане и реформите. Това отчасти е напредък. Предизвикателството е, че при заспалите пазари правителствата все повече изпускат възможностите за реформи.
Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД
Коментари