Институтът за пазарна икономика публикува анализ на ефектите от прилагането на директните плащания на площ в България, съобщиха от ИПИ, цитирани от БГНЕС.
Анализът бе продиктуван от приключването на първия седемгодишен период от прилагането на системата на директни плащания в България през 2013 г. и очертаващите се параметри на новата рамка на подпомагане за 2014-2020 г. Изследването е част от дългосрочен проект за изготвяне на икономически анализи на селското стопанство, подкрепен от Фондация "Америка за България", и цели да направи цялостен преглед на ефектите от директните плащания върху българския аграрен сектор.
Един от най-очевидните и неоспорими ефекти от въвеждането на директни плащания на площ е увеличаването на обработваната земя за сметка на изоставени и запуснати площи. Нарасналото търсене на земя в съчетание с голямата раздробеност на собствеността доведе до нарастване на площите под аренда и до рязкото поскъпване на наема върху земята. Растящата цена на рентата от своя страна привлече силен интерес към пазара на земеделска земя, като между 2006 и 2012 г. средногодишният темп на нарастване на цената на декар е 15,6%, а натрупаното нарастване за периода – 175%.
Процесът на концентрация на ползването на земя, който се наблюдава след завършването на поземлената реформа, се ускорява допълнително след 2007 г. Бурно се развиват най-големите стопанства (>100 ха), които към 2010 г. вече стопанисват над 82% от земеделската земя, а средният им размер достига 671,7 ха при 538,5 ха през 2005 г. За сравнение средният размер на стопанствата >100 ха в ЕС-27 е 264 ха.
Въпреки нарастването на използваната земеделска площ и окрупняването на стопанствата, брутната добавена стойност (БДС), създадена от сектор "селско стопанство", спада с близо 19% за периода 2000 – 2012 г., измерена в постоянни цени от 2005 г. Делът на селското стопанство в икономиката се свива почти наполовина – от 9,6% до 5,1%. Показателно е, че спадът продължава и през периода 2008 г. – 2011 г. въпреки влизането на България в ЕС и нарастващото финансово подпомагане за сектора по линия на директните плащания на площ.
Брутната добавена стойност на хектар също спада. От наличните данни може да се каже, че характерът на подпомагането (плащане на единица площ) е стимулирал преструктурирането на отрасъла в посока допълнително опростяване на производството – кампанийно ползване на големи площи за зърнодобив и оттегляне от интензивни отрасли като животновъдство и зеленчукопроизводство.
Доходите от селско стопанство (доходите по фактори) растат бързо през последните три години и средно за периода от членството на България в ЕС са с 15% по-високи, отколкото в периода 2000-2006 г. По-голямата част от тази разлика обаче отива в собствениците на земя под формата на рентни плащания.
От наличните данни (2007 – 2011 г.) се вижда, че връзката между размера на директните плащания и брутообразуването на основен капитал е отрицателна. Докато инвестициите в машини и оборудване като цяло растат след 2007 г., тези в отглеждане на животни намаляват и дори достигат отрицателни стойности през 2008-2009 г.
Ако предложенията за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 се запазят в този вид, основните проблеми, свързани с усвояването на директни плащания, най-вероятно ще се задълбочат. Налага се заключението, че има спешна нужда от преосмисляне на държавната политика в областта на селското стопанство и особено в позицията на България по Общата селскостопанска политика на ЕС. Схемата за плащане на единица площ не благоприятства развитието на агросектора в България и трябва да бъде заменена с по-неутрален механизъм като схемата за единно плащане, която се прилага в старите страни членки. Плащанията би трябвало да бъдат обвързани в по-голяма степен със специфичните разходи и с добавената стойност, създавана от отделните подотрасли. България би следвало да работи за уеднаквяване на директните плащания между отделните държави членки на ЕС, без значение дали на по-високо или на по-ниско от получаваното днес от българските фермери ниво.
В дългосрочен план (след 2020 г.) би могло да се работи за премахване на директните плащания като единствена гаранция за пазарно развитие на отрасъла и свободна конкуренция между фермерите от отделните държави-членки. Подпомагането би следвало да се фокусира в т.нар. ІІ стълб (Програма за развитие на селските райони), чрез който да се финансират инвестиции и иновации във всички подотрасли на агросектора и без значение от размера на стопанствата. Така производителите ще имат повече възможности да отговарят на пазарните изисквания, оползотворявайки специфичните си предимства по най-добрия възможен начин.
Коментари