Бъдещето на свободата вече не принадлежи на САЩ

Анализ на Александър Бершидски за Bloomberg

Множеството критици на Freedom House най-накрая могат да се зарадват: в своя доклад за 2018 г. за състоянието на свободата в света тази неправителствена изследователска организация излезе с критика по адрес на САЩ.

През миналата година се наблюдава по-нататъшно, по-стремително, отколкото когато и да било преди, разрушаване на собствените демократични стандарти на Америка което нанесе удар по нейния международен авторитет на защитник на принципите на добросъвестното управление и правата на човека.

„Ключовите институции“ на Америка, продължават авторите на този доклад, „бяха подложени на атака от страна на администрация, която отхвърля установените норми на етично поведение в много сфери на дейността“. Тези институции, по мнението на експертите от Freedom House, „запазиха своята жизненост през 2017 г.“, само че могат да загубят силата си, ако настъплението срещу тях продължи.

Индексите на Freedom House, основани на задълбочен анализ на параметрите, които характеризират институциите на една или друга държава, широко се използват в научната литература, когато трябва да се приведат надеждни количествени показатели за нивото на свобода и демокрация. Само че много учени от много време подлагаха на съмнение това, че тази организация действа независимо от американското правителство, което финансира голяма част от нейната работа.

През 1988 г. Ноам Чомски и Едуард Херман написаха, че тази организация „вече отдавна служи като фактически инструмент за пропаганда на правителството и международното дясно крило“. „Когато говорим за причините на нейния авторитет, можем да отбележим, че концепцията на свободата беше преразгледана във връзка с възхода на неолиберализма“, написа Диего Джаноне от универеситета в Салерно през 2010 г. От гледната точка на Андрей Циганков, който сега работи в Държавния университет в Сан Франциско, и Дейвид Паркър от Лондонския кралски колеж, изследванията на Freedom House „отразяват външнолитическите приоритети на определени групи в ръководещите американското общество институции. Сред тези групи може особено да се отдели елитът на службите за сигурност, за които са характерни неоконсервативните възгледи“. А през 2012 г. Нилс Щайнер от университета в Майнц доказа, че Freedom House често завишава показателите за свобода на съюзниците на САЩ в сравнение с другите страни.

Само че понижаването на рейтинга на САЩ с няколко пункта поведе след себе си редица проблеми. В настоящия момент общата оценка на САЩ (отразяваща степента на свобода и демокрация) е 86 – което е само с една точка по-високо от този на Полша, която сега съвсем не е управлявана от либералната партия „Право и справедливост“, използваща държавните медии в качеството на пропаганден инструмент и занимаваща се с реформа на съдебната система, в резултат на която съдилищата ке се окажат под контрола на правителството. Тръмп още не е успял да стигне толкова далече. Днес КАШ се оказаха по-малко свободни и демократични, отколкото Латвия, която не толкова отдавна беше смятана за една от най-корумпираните европейски държави, където, както съобщава Freedom House, учителите могат да бъдат уволнени за „невярност“ към правителството, а многочисленото рускоезично малцинство няма граждански права. Ако нещата продължават така, то Монголия ще успее да изпревари САЩ в рейтинга на Freedom House още следващата година.

През 2016 г. 24,8 млн. от почти 30-милионния бюджет на Freedom House постъпиха под формата на спонсориране от федералното правителство на САЩ. Фактът, че Freedom House си позволява рязко да критикува президента, който, както е известно, не търпи никаква критика, е свидетелство за действителното ниво на свободата в тази страна (в сравнени ес Полша свободата там е къде повече). Но това също така е свидетелство за кризата на американската идентичност.

Freedom House съжалява, че счита, че администрацията на Тръмп отказва да участва в глобалната борба за демокрация. Но дали САЩ биха могли да водят подобаващо тази борба, ако постепенно се спускат надолу по скалата на свободата, според собствените оценки на Freedom House, започвайки през 2010 г., т.е. от първия мандат на Барак Обама?

Разбира се, при Тръмп рейтингът на одобрение на американското ръководство достигна най-ниската позиция от 2007 г., когато центърът Gallup започна да извършва своите изследвания. В сегашния момент според рейтинга на Gallup САЩ сериозно изостават от Германия и са почти равни с Китай и Русия. Не е усивително, че варианти на китайския и руския модели на управление набират популярност в най-различни държави – от Египет до Филипините: те много по-лесно могат да бъдат приложени и поддържани, отколкото германския модел.

Но дори когато Тръмп отиде в оставка, едва ли ще разберем, защо САЩ с техния рейгинг от 80 и малко точки по скалата на Freedom House, трябва да играят ролята на покровител на световната демокрация, след като при Финландия този рейтинг е 100.

Разбира се, САЩ имат далеч повече средства и повече възможности да проектират мека сила, отколкото всички тези държави, които стоят пред тях в рейтинга на свободата. Но, ако разчитаме на показателите, прилагани от Freedom House, именно Евросъюзът, в който 23 от 28 му членове имат по-висок рейтинг от САЩ, трябва да поеме върху себе си ролята на покровител на световната демокрация.

Евросъюзът също има множество възможности за проектиране на мека сила, както показва глобалният рейтинг на одобрение на немското ръководство. Европа е напълно способна да изнася култура. В Евросъюза има две ядрени държави, макар че те едва ли ще използват ядреното си оръжие за придвижване на демокрацията, както правеха САЩ. Това, вероятно, е добре. Защо САЩ продължават да се поставят в качеството на авторитет по въпросите за свобода и демокрация, независимо от това, че дори уважаваната аналитична организация, която е финансирана от американското правителство и която донякъде пристрастно оценява тяхната външна политика, признава лидерството на Европа по този въпрос?

На времето САЩ успяха да завладеят въображението на целия свят. Примерът на Европа може и да не е толкова убедителен. Но ако вярваме в това, че демокрацията е по-добра от авторитаризма, ние не трябва да допускаме разпространяването на китайския и руския модели на управление.

Източник: БГНЕС