Анализ на Владимир Кисьов, бивш главен преговарящ за членството на България в ЕС
Очаквам приоритетът за балканската политика да положи по-сериозни основи, защото без стабилни Западни Балкани не може да има стабилна Европа.
Преговорите за асоцииране на България към Европейския съюз започнаха през 1992 г. Тогава се запознахме с цялостната философия на съюза – свободното движение на стоки и капитали, начина на процедиране със страните кандидатки, правилата и принципите, на които трябва да почива поведението на един кандидат за член. Този процес обаче се забави заради кризата, в която изпаднахме през 1996-1997 г. Никой не вярваше, че България ще успее за две-три години да възстанови едно минимално ниво, от което да започнат преговорите.
В края на 1999 г. получихме поканата за започване на преговорите. Най-трудното беше да се възстанови доверието в партньорите след една толкова дълбока криза и да се направи един динамичен план за действие, с който да стартира и да се внедри европейското законодателство, така че да се изпълнят минималните условия за членство. Ако не вярвах в европейската идея, нямаше да се ангажирам с преговорния процес за влизане в ЕС. Само тези, които вярват и които са оптимисти, могат да постигнат нещо в живота.
Най-положителното от членството ни в ЕС е, че осигурихме възможности за предприемчивите хора, осигуриха са условия за семейния бизнес, започнахме да се възползваме от принципите на ЕС за свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали, получихме достъп до финансиране от предприсъединителните фондове, а в последствие и от самите еврофондове, особено на кохезионната политика, която е шанс за изравняване и постигане на средния стандарт на живота в ЕС. Много от нещата, които са направени за тези 10 години членство, са видими. За софиянци видимо е метрото – една голяма инвестиция, реализирана от еврофондовете. За страната това, например, са магистралите, за които достатъчно е говорил министър-председателят Бойко Борисов.
Друг пример са проектите в сферата на екологията. На много места в страната са изградени или се изграждат с европейски пари сметища за отпадъци. Тези неща България можеше да постигне сама, но едва след много години.
Българското европредседателство е трудно по редица причини - ЕС изпадна в една лека политическа криза свързана с Брекзит, референдумът в Каталуния постави някои въпроси, вече е налице лек евроскептицизъм във връзка с това, че ЕС не може да се справи с мигрантската криза. Всички тези проблеми предстои да бъдат решавани, включително и бюджетът за следващата финансова рамка. Неговото решаване ще започне по време на българското председателство. То няма да е леко, но единственият начин е да се търси консенсус между държавите и да се осигури едно по-добро бъдеще на европейците и ЕС. Няма друга формула.
България ще успее да се представи добре през 6-те месеца начело на Съвета на Европейския съюз. Хилядите хора, които ще посетят страната ни и като чиновници, и като туристи ще се запознаят с България, защото голямото мнозинство от тях не знаят почти нищо или много малко за нас. Те ще видят, че София и Пловдив, особено техните централни части, по нищо не се отличават по архитектура от европейските градове. Те ще видят, че България притежава една природа, която много малко други държави притежават. Това не е никак малко, което можем да извоюваме в този момент.
Източник: БГНЕС
Коментари