Коментар на Макс Сиолун за Foreign Affairs
Дейвид Камерън беше хванат от камерата да описва Нигерия и Афганистан като „фантастично корумпирани“ и „вероятно двете най-корумпирани страни в света“.
Много нигерийци бяха възмутени от коментарите му, които се появиха в навечерието на антикорупционната среща, на която беше определено да присъства нигерийският президент Мухамаду Бухари. Някои настояваха за извинение от Камерън. Но Бухари беше флегматичен: „Няма да настоявам за извинение от никого. Това, за което аз настоявам, е връщането на активи“, каза той, намеквайки по заобиколен път за десетките милиарди долари, откраднати от Нигерия пари, за които се смята, че са скрити в банкови сметки в Лондон. „Какво да правя с едно извинение? Трябва ми нещо осезаемо, материално.“
Не е тайна, че корупцията е проблем в Африка. Около 50 млрд. долара незаконни финансови потоци напускат континента всяка година според ООН. През първите 40 г. от своята независимост само лидерите на Нигерия открадват или пропиляват около 400 млрд. долара. Но, както предполагат острите коментари на Бухари, тези лидери са имали свои съучастници на Запад. Великобритяния и други развити страни не са причина за корупцията в Африка, но със сигурност са пречка за нейното ликвидиране. Камерън лично не е плячкосвал хазната на Нигерия, но неговото правителство е осигурявало на крадците възможности за изтегляне на откраднатите богатства от Африка.
Бухари знае по-добре от повечето хора как се извършват тези обири от „белите якички“. По времето, когато управляваше Нигерия като военен диктатор през 80-те години на миналия век, той тръгна по петите на бивши министри и държавни служители от предишната администрация в широкомащабно антикорупционно разследване. Някои от тях избягаха във Великобритания – това само по себе си е индикация за благосклонното отношение, което те очакват да получат там. Отговорът на правителството на Бухари беше изпращането на агенти, които да отвлекат бившия транспортен министър Умару Дико от дома му в Лондон. Те го сграбчват на улицата, упояват го и го напъхват в опаковка за транспортиране. Но заговорът е провален в последната минута от британските сили за сигурност, когато агентите се подготвят да натоварят Дико на самолета за полет към Нигерия. Епизодът доведе до огромна дипломатическа криза, по време на която Великобритания многократно отхвърли исканията за експулсиране от страна на Нигерия, оставяйки бившият министър да остарее със своите, както се твърди, незаконни печалби.
Разбираемо е, но непростимо, че Нигерия е прибягнала до отвличането на бивш министър на европейска земя. В най-добрия случай юридическите начини за репатриране на откраднато богатство от чужбина са вбесяващо бавни. В най-лошия, те са задънени улици, придружавани от сериозни съдебни такси. Когато бившият военен диктатор ген. Сани Абача почина през 1998 г., неговите наследници се опитаха да възстановят 3 млрд. долара, които той и неговите сътрудници бяха укрили в чужбина. Значителен къс от плячката на Абача се твърди, че е скрит в 120 швейцарски сметки, както и в други сметки във Великобритания, Германия и Съединените щати. 18 години и петима президенти по-късно, само малка част от парите бяха върнати – и дори тогава с условия от страна на швейцарското правителство как могат да бъдат харчени парите.
Това е типичната тъжна картина за африканските усилия да се възстанови откраднато богатство. Някои твърдят, че африканските правителства носят някаква отговорност за не агресивното преследване на нарушителите у дома. Един често цитиран пример е скандалът с т.нар. пилешка афера (chickengate) в Кения, където британските компании плащат подкупи - с кодово име "пиле" - на кенийските власти, за да получат поръчки за отпечатване на изборните материали. Британските власти преследват нарушителите от страната си, но кенийските власти не го правят. Какво могат да направят западните страни, ако при техните африкански партньори липсва политическа воля за изкореняване на корупцията?
Този аргумент засенчва факта, че африканските правителства водят битка на два фронта. Дори когато те успешно преследват корупцията у дома, често трябва да рестартират съдебни спорове в чужди страни, за да има някаква надежда за достъп до откраднатите средства. С други думи, трябва да се водят дела за всяко престъпление два пъти: вътре в страната, за да се осигури присъда, и в чужбина, за да се възстановят парите. Всичко това гарантира, че откраднатите пари няма да бъдат върнати напълно, тъй като чуждестранните адвокати естествено прибират пари от сумата, която възстановяват. За африканските правителства незаконните финансови потоци са по схемата загуба-загуба. Но за западните фирми те са печалба-печалба: Печалба ще бъде направена независимо дали парите ще бъдат възстановени и върнати.
Естествено, печалбите са по-големи, когато парите не биват възстановени, което означава, че западните правителства имат пряк интерес от запазването на нелегалните финансови потоци. Леена Кофи Хофман, асоцииран изследовател в Програма Африка на Чатъм Хаус, например описва тези потоци като „неразривна част от икономиките“ на приемащите страни. Процъфтяващият пазар на недвижима собственост в Лондон, например, е изкуствено завишен от прането на пари от чужбина според британската Национална криминална служба. Не е изненада, че прилагането от Запада на международните антикорупционни договори е толкова небрежно. Както Камерън призна на срещата на върха миналата седмица: "Когато става въпрос за справяне с корупцията, международната общност е изглеждала по друг начин прекалено дълго време." От 41 индустриализирани страни, които са подписали конвенцията за борба с подкупите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), само в четири тя активно се прилага, твърдят от Transparency International.
Великобритания има желание нещата да изглеждат по друг начин, особено когато чуждестранни чиновници пристигат с подозрително големи суми пари. Въпреки че се очаква британските банки да извършат проверки за пране при получаване на средства от чужди политици, доклад от 2011 г. на финансовите власти (FSA) на страната показа, че много от тях многократно не са го правили. Например бившият нигерийски губернаторът Джеймс Ибори успя да депозира повече от 2 млн. долара в продължение на няколко години в един-единствен британски банков клон, в голяма степен в парични депозити, преди на някой да му трепне окото. Той, в крайна сметка, беше осъден за пране на пари в британски съд през 2012 г., но фактът, че никой не го хвана по-рано говори за абсурдната слабост на системата. Пропуски като този "изглежда са всекидневно явление, и там в момента изглежда, че няма проверки срещу такива практики", ми каза Манджи Чето, анализатор на риска, фокусирал се върху политическата икономия на Субсахарска Африка в международната консултантска фирма Teneo.
След срещата на върха миналата седмица Камерън обяви създаването на Глобален форум за възстановяване на активи, който ще бъде свикан следващата година, за да обсъди връщането на придобити чрез корупция пари на четири страни, сред които и Нигерия. Той също така обяви, че той ще въведе нови правила, които ще направят по-трудно чужди кухи фирми да перат пари във Великобритания като ги принуди да декларират авоари в публичния регистър. Всичко тези приказки за вземане на мерки срещу незаконното финансиране са похвални, но докато западните правителства не се захванат сериозно със спазването на правилата за борба с корупцията - не забравяйте, че има конвенции, които много от подписалите ги просто пренебрегват - то те няма да доведат до нищо.
Един от начините за подобряване на изпълнението би било да бъде интернационализирано, премахване на структурата „лисица пази курника“, която преобладава, когато се очаква нациите да предотвратяват вливането в собствените им джобове на незаконни средства. Това може да стане или чрез овластяване на съществуващите международни правоприлагащи органи, като например Международния съд, за преследване на транснационалната корупция или чрез създаване на самостоятелен международен антикорупционен съд. За съжаление, аз не виждам западните страни, имащи задължението, да направят каквото и да е.
Източник: БГНЕС
Коментари