Анализ на Джордж Фридман за Geopolitical Futures
Всички знаем, че технологичните иновации имат силата да влияят върху геополитиката, но сме склонни да забравяме колко бързо се намалява тяхната възвращаемост.
Двигателят с вътрешно горене революционизира транспорта и трансформира обществото. Неговото раждане през 1915 г. бе придружено от изобретението на Хенри Форд на друга революционна технология, поточна линия и революционен бизнес модел, автосалона. Тези иновации трансформираха не само Съединените щати, но и по-голямата част от света и задвижваха човешката производителност за половин век.
Около 1965 г. двигателят с вътрешно горене, автомобилът, поточната линия и моделът на дилъра бяха узрели. Макар и все още незаменими, те вече не бяха модерни. Най-важното е, че те не генерират огромното увеличение на производителността или трансформацията на културата, както някога правеха. Основната архитектура на автомобила беше завършена - от автоматични трансмисии до климатици. Останалото беше маркетинг. Невротични, нарцистични и блестящи, Форд и неговото поколение основатели на революционната индустрия бяха заменени от поколение мениджъри, натоварени не с промяната на света, а с управлението на машината, която го у трансформирала. Процесът замени пробива.
Колата стана стока. Стоките не произвеждат промяната, на която се основава американският живот. С течение на времето американската автомобилна индустрия трябваше да се справи с конкурентни стоки, произведени от страни, които процъфтяват от тях. Немските Volkswagen и японските Toyota се изсипваха на американския пазар, докато американските мениджъри на автомобилната индустрия останаха замразени в своите процеси, приемайки, че техният продукт е вечен. Към 70-те години на миналия век Chrysier се разпадна. Именно в този контекст считаме, че Apple Inc., технологичният гигант, който съобщи за разочароващи продажби през последното тримесечие, причини спада на цените на своите акции.
Микрочипът, основна технология, която поне е толкова трансформираща, колкото двигателят с вътрешно горене, е на пазара от около 50 години. (Аз държах калкулатор, задвижван от микрочип на Hewlett-Packard, през 1972 г.). Нарастването на американската производителност, водено от микрочипа, завърши през последното десетилетие. Продуктите, произтичащи от микрочиповата технология – сред тях компютърът и мобилният телефон - остават незаменими за обществото, но те вече са трансформирали живота ни.
В ранните години на автомобилната индустрия, когато нови модели излизаха от Детройт, всички бяха зашеметени. Сега водел на година не означава почти нищо. Когато мобилните телефони се появявиха за първи път и когато Apple създаде устройства, които получават електронна поща, снимат и осигуряват навигация, в допълнение към обажданията, потребителите приветстваха всяко ново поколение с истинско, почти истерично очакване. И все пак микрочипът, мобилният телефон и смартфонът също са станали стоки. Страните, които превъзхождат в производството на стоки, вече са поели контрола. Повечето от продуктите на Apple се произвеждат на тези места.
Мина известно време, откакто Apple или подобните на тази компания въведоха функция за мобилен телефон, която революционизира начина, по който живеем. Компютри и мобилни телефони днес не са по-сложни от Oldsmobile през 1965 г. Технологията е просто част от живота ни; излизането на мобилния телефон на Apple от 1000 долара беше посрещнато със същата топла реакция, която посрещна Edsel през 1958 г. Еssel беше просто кола. Новите телефони на iPhone са само телефони и днес никой не се реди на опашка в магазините на Apple Store, за да ги купува.
Безкрайното, безмилостно търсене на следващото голямо нещо, което ще промени всичко, е това, което движи САЩ. Когато бъде намерено, то прави точно това. Но Америка лесно се отегчава и приема чудесата като нещо обичайно. Няма никакво съжаление за старото, а старото не може да разбере, че времето му е минало. Това се случва с компютърната индустрия на САЩ, както беше с автомобилната индустрия преди това. Последната виждаше себе си като център на американската култура и беше шокирана, когато културата я подмина. Не можеше да се настрои. Сега Apple усеща същия натиск и не може да си представи, че скоро ще бъде толкова безинтересна като миниван. Днес чуваме от компютърната индустрия първите звуци от призивите на автомобилната индустрия през 70-те години на миналия век: Федералното правителство трябва да направи нещо, тъй като без нашата индустрия Америка не е Америка. Икономиката на микрочипове ще изисква федералната политика да се съсредоточи върху нейните нужди. Може да работи известно време, но необходимостта дори да се иска е първият знак за комерсиализация.
Тази прогресия - пробив, зрялост, упадък - се прояви в индустриите от железопътни линии до електричество. Веднъж революционни, всяка става стока, вече не е източник на десеткратна възвръщаемост на инвестицията. САЩ бързо поглъщат основните технологии и те стават непрекъснати.
В този цикъл има интересна приумица. Можем да почувстваме, че нещо ново идва, но всички приемаме, че ще бъде повече от същото. Първата половина на 20-ти век се съсредоточава върху транспорта - коли, самолети и ракети. През 60-те години виденията за бъдещето включват ракети, които летят между градовете и луната, коли, които също са лодки или самолети, лични хеликоптери или лични джетапи, напомнящи за „Джетсънс“. Най-радикалната мисъл, която имаме, е, че бъдещето ще бъде като настоящето, само още повече. Никога не е така.
Силициевата долина и нейните наблюдатели са убедени, че изкуственият интелект ще поддържа индустрията, задвижвана от микрочипове. Но едно нещо, което не разбираме, е интелекта, а създаването на аналог на нещо, което не разбираме, е съмнително начинание. Почти сигурно е, че хората ще създават много по-мощни компютри. Подобно на междуградските ракети обаче, това начинание поставя въпроса за цената. Колко ще струва да се спестят часове на самолетен полет? Каква е цената на заместването на човешкия ум със симулация? Може и да греша – изкуственият интелект (ИИ) може да изпълни всички обещания. Ако случаят е такъв, той ще революционизира не само начина, по който живеем, но и самия ритъм на технологиите.
Когато един радикален пробив достигне зрялост, ние очакваме следващото му действие - но обикновено не е така. Спомням си, че държах калкулатора на НР, без да имам никаква представа как ще промени начина, по който живеем. Погледнах към транспортната индустрия, за да ме закарат до Париж за една нощ и да се върна у дома за финалите. Искаше ми се да стане.
Apple преживява една стара история в американското общество, но е само в началото. Ще очакваме повече смущения в компанията и нейната индустрия. Все още предстои да бъдат направени много пари. Но следващият извънреден момент няма да дойде от технологичната индустрия. Мениджърите трябва да поддържат стабилност. Следващата вълна ще ни изненада и ние няма да признаем значението ѝ години след появата ѝ.
Съединените щати постоянно преоткриват своето минало и копнеят за бъдещето. Това е основата на тяхната сила. Няма милост към това, което отминава, и има преклонение към онова, което идва. Американската носталгия има много форми; за мен това е BlackBerry. Неговият наследник, iPhone, спечели битката (ако не и сърцето ми). Сега iPhone започва бавното си преобразуване от тотем към автоматична трансмисия. Това ще бъде нещо, което някога е било вълнуващо, нещо, което все още съществува, но за което никой не го е грижа.
Превод: БГНЕС
Коментари