Коментар на Гидеон Рахман за The Financial Times. Преводът е на БГНЕС.
През 2015 г. чувство на безпокойство и предчувствие сякаш се настани във всички основни властови центрове в света. От Пекин до Вашингтон, Берлин до Бразилия, Москва до Токио - правителства, медии и граждани бяха нервни и изстрадали.
Такъв вид глобализирана нервност е необичаен. За последните 30 и повече години имаше поне една световна сила, която беше агресивен оптимист. В края на 1980 г. японците все още се радваха на продължилия десетилетия бум - и уверено изкупуваха активи по целия свят. През 1990 г. Америка се радваше на голяма победа в Студената война и дълга икономическа експанзия. В началото на 2000 г. ЕС беше в променливо настроение, стартира единна валута и почти удвои броя на членовете си. И през по-голямата част от последното десетилетие нарастващата политическа и икономическа мощ на Китай внушаваше уважение по целия свят.
И все пак в момента всички големи играчи изглеждат несигурни - дори изплашени. Единственото изключение, на което се натъкнах през тази година, е донякъде Индия, където бизнесът и политическият елит все още изглеждаше стимулирани от реформистките стремежи на премиера Нарендра Моди.
За разлика от това, в Япония, замира увереността, че радикалните реформи, известни като Абеномика, наистина може да прекъснат цикъла на дълг и дефлация в страната. Японската тревожност се захранва от продължаващото напрежение с Китай. Въпреки това, основното ми впечатление от посещение в Китай в началото на годината, е, че това също е страна, която се чувства много по-малко стабилна отколкото дори преди няколко години. Ерата, когато правителството без усилие постигна ръст от 8 на сто или повече, от година е приключила. Загрижеността за вътрешната финансова стабилност се трупа, откакто през лятото бяха разкрити катаклизмите на шанхайската фондова борса.
Въпреки това основният източник на безпокойство е политически. Управлението на президента Си Цзинпин е по-динамично, но и по-малко предсказуемо от това на неговите предшественици. Страхът се разпространява сред длъжностните лица и бизнесмени, които са уплашени да не бъдат заловени в борбата с корупцията, която доведе до ареста на повече от 100 000 души.
Забавянето на китайската икономика има глобални последици. Когато Китай подхранваше бум на стоките, Бразилия беше изтеглена като спортист на водни ски, завързан за моторница. Тази година обаче бразилската икономика потъна под вълните, свивайки се с 4,5 на сто. Президентът Дилма Русеф е замесена в корупционен скандал на фона на опитите да я дискредитират и свалят от власт.
Настроението в Европа също е мрачно. Годината беше белязана от две кървави терористични нападения в Париж. Икономическата криза, която тормози континента в продължение на няколко години заплаши, че ще се стигне до върха си през юли, когато Гърция се олюляваше на ръба на изгонване от еврозоната. Междувременно Германия, която се открояваше като фар на политическа и икономическа сила, сега се опитва да се пребори с пристигането на повече от 1 милион бежанци, повечето от които бягат от конфликт в Близкия изток. Еврото вече създаде разделение между Германия и народите на Южна Европа, а бежанската криза вби клин между нея и страни на изток. В същото време Великобритания заплашва да напусне ЕС и все повече френски гласоподаватели се обръщат към крайната десница.
Ако се съди по икономически изражения, САЩ трябва да бъдат изключение в целия този мрак. Страната е в шеста година на икономическа експанзия. Безработицата е около 5 на сто. САЩ доминират в интернет икономиката. И все пак общественото настроение е кисело. Перспективата, че републиканците, една от двете големи американски политически партии, може действително да номинират Доналд Тръмп, груб демагог, за свой кандидат за президентския пост, не предполага, че САЩ са в мир вътре в себе си. Всъщност цялата кампания на Тръмп - и тази на основните му съперници за номинацията на републиканците - се основава на идеята, че Америка се намира в опасен упадък. Извън тези вътрешни фактори, има ли общи елементи, които стоят зад това глобално безпокойство? Ясно е, че световната икономика все още не се е възстановила напълно от финансовата криза. Налице е също така широко разпространен страх, че след години на високо неортодоксален паричната политика, се подготвя може би друга финансова или икономическа криза.
На политическия фронт и сигурност, имплозията на Близкия изток продължава. Външни сили се оказаха неспособни да възстановят реда в региона и установяват, че безпорядъкът се разпространява и в Африка и Европа, под формата на бежанци и джихадистки тероризъм.
Най-големият общ фактор е и най-труден за формулиране – клокочещо настроение срещу елита, съчетаващо безпокойство от неравенството и ярост към корупцията, което е видимо в толкова различни страни като Франция, Бразилия, Китай и САЩ. В Америка и Европа такива оплаквания са често свързани с широко разпространените описания на националния упадък. Тези социални и икономически тревоги имат политически странични ефекти, подхранващи търсенето на "силни" лидери, като Си Цзинпин, Тръмп или Владимир Путин, които обещават (все пак лицемерно) да се справят с корумпираните елити, да се борят за малкия човек момче и да държат на нацията.
Глобалното мрачно чувство прави международната политическа система да се чувства като пациент, който все още се бори да се възстанови от тежка болест, която започна с финансовата криза от 2008 г. Ако няма нови лоши удари, възстановяването трябва да става постепенно и най-лошите политически симптоми може да завехнат. Пациентът, обаче, е уязвим. Друг тежък шок, като голямо терористично нападение или сериозен икономически спад, може да доведе до истински беди.
Коментари