Обществените поръчки отдавна са щекотлива тема – при това не само в България, но и в Европа. Обществена тайна и у нас е, че често не всичко около възлагането и изпълнението на обществена поръчка е чисто и прозрачно.
За да се подобри урегулирането на материята, депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов внесе за разглеждане в Народното събрание нов законопроект, с който да се промени Закона за обществените поръчки.
Предлага се да се създаде нов член - член 44а, в който се засяга материята на обществените поръчки в сектора на строителството. Съгласно предложението при обществена поръчка в сектора, която се извършва на етапи, плащане на всеки приключил етап трябва да има след като изпълнителят представи доказателства за извършени пълни разплащания на предходния етап с всички подизпълнители. Предлага се още възложителят изобщо да не плаща до представяне на доказателство за извършени разплащания по веригата от изпълнителя или възложителят да плати частично, ако има частични доказателства. Отделно се иска изпълнителят да прави такива възражения към работата на подизпълнителя, които са направени от възложителя.
Като доказателство за необходимостта от този законопроект в мотивите се посочва още, че европейските директиви, които се отнасят до обществените поръчки, се фокусират върху процедурите за възлагане. Всеки икономически оператор може да бъде отстранен от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, когато има данъчни задължения, но нищо не се казва за задлъжнялост към кандидатите, участниците и изпълнителите по обществена поръчка към други икономически оператори. Това означава, че всяка страна членка на ЕС трябва сама да реши проблема, казват от Синята коалиция.
Логически погледнато и трите предложения са разумни и при приемане биха подпомогнали по-гладкото изпълнение на обществени поръчки в сектора на строителството. В мотивите към законопроекта се посочва, че основната му цел е да предотврати фалитите на местни подизпълнители, предизвикани от умишлено неизплащане на дължими суми за извършени строително-монтажни работи. Този проблем е особено голям, ако обществената поръчка се възложи на чужд изпълнител.
И тук възниква въпросът – защо предложението обхваща само сектора на строителството? Исканите мерки са достатъчно разумни и прилягат на всеки един сектор, в който има обществени поръчки, изпълняващи се чрез подизпълнители.
Не бива да се забравя, че Европейската комисия вече поиска от всички държави-членки на ЕС до 2016 година да изградят необходимата база и да провеждат обществените си поръчки по електронен път. Някои етапи от обществените поръчки – като обявите и тръжните документи – трябва да са в електронен вариант още в средата на 2014-а година. Също дотогава централната администрация в отделните държави трябва да е готова да приема и наддавания по електронен път.
По оценка на ЕК пазарът на обществени поръчки в Европа възлиза на над 2 трилиона евро, като електронизирането му ще спести на организациите-възложители между 5 и 20 на сто от сегашните разходи, или минимум 100 милиарда евро годишно.
Ивайло Петров
Коментари