Работохолизмът предполага високи постижения в службата... само на пръв поглед. Едно всъщност няма много общо с другото, смята известният американски лектор по корпоративни въпроси Джулиан Гордън. Според него работохоликът се труди по нездравословен за самия него начин, докато служителят с добри постижения знае как да го прави последователно и да се чувства щастлив от дейността си. Ето кои са 3-те основни разлики между тези два типа, посочени от Гордън пред Business Insider.
Служителят с високи постижения знае стойността си, работохоликът позволява на другите да определят неговата.
Първият успява да си извоюва известна лична свобода на работа - той съзнава защо точно е ценен. Периодично се самооценява, за да разбере как може да стане още по-добър. Работохоликът разчита на външната оценка. Той очаква работата му да бъде валидирана от шефовете, колегите и клиентите.
Човекът с постиженията дава 100% от себе си - от силите, въображението си, в правилните моменти. Работохоликът дава 110% от себе си през цялото време.
Първият пести енергията си за правилните случаи и когато те настъпят, я включва на максимум. Знае че "110%" е неустойчива стратегия. Фокусира се върху постепенно увеличаване на капацитета (може да е и с почивка), така че неговото 100% да бъде по-добро от 110-те процента на конкуренцията. Работохоликът се труди като пчеличка, дори над възможностите си, но така и не получава оценката, която желае, защото не умее да си поставя приоритети.
Единият прави бизнес. Другият просто е зает.
Единственото нещо, което има значение за първия, са резултатите. Поведението му е моделирано от целите му. Ако не вижда как може да създаде стойност в момента, той подпомага работата на други или измисля стратегии. Главна цел на работохолика пък е... да бъде зает през цялото време. Той се заблуждава, че така става по-значим на работното си място.
Коментари