Човек ще запази професионални и творчески предимства пред изкуствения интелект през следващите десетилетия, според учени от Руския икономически университет „Г.В. Плеханов“. Те стигнаха до този извод след анализ на тенденциите в развитието на науката и цифровото общество през последните 15 години. Резултатите са публикувани в научното списание „Journal of Intellectual Capital“, предаде БГНЕС, цитирайки РИА Новости и ги представи.
Киберфизическите системи - от интелигентни домакински уреди до анализ на големи данни - заемат все по-важно място в живота на обществото, сигурни са учените от университета. Машинните технологии ще бъдат успешни за дълго време само при недостиг на човешки интелектуален капитал.
"След анализ на профилни проучвания през последните 15 години и данните от международния рейтинг за цифрова конкурентоспособност IMD, ние показахме, че в интелектуалната дейност при сегашните темпове на развитие на изкуствения интелект, човек ще бъде гарантирано по-конкурентоспособен. Въпреки усъвършенстването на творческите и научните идеи през следващите десетилетия, една машина не може да замени човешкия ум", каза професорът от Катедрата за организационни и управленски иновации на „Плеханов“ Александър Алексеев.
В същото време, според авторите на изследването, машинната технология има предимства в редица области. Събирането и анализът на разнообразна маркетингова информация, както и формирането и обработката на цифрови бази данни ще се превърнат в зона на несъмнено господство на машините.
Перспективно е и използването им в рутинни процеси на разработване на софтуер и като администратори на научно-изследователски дейности. Основаната гаранция за успех в тази посока, според учените, е системното развитие на финансовата инфраструктура на науката.
Друг важен резултат от работата е опровергаването на хипотезата, според която един от ключовите проблеми на иновационното развитие е несъвършенството на правната и регулаторна рамка.
„Получените резултати ни позволяват да твърдим, че детайлната законодателна рамка всъщност е възпиращ фактор, което се вижда ясно при сравняване на данни за държави с развито законодателство, като Нидерландия или Сингапур, и страни, в които все още се развива правно регулиране в областта на високите технологии, например, в Бразилия, Китай или, да речем, Русия“, каза Алексеев.
Проучването показва, че роботиката и изкуственият интелект се използват много по-интензивно при модернизацията на икономиката, именно в страни с ниско ниво на правно регулиране на иновациите и слаба патентна защита. Любопитно е също, че стойността на интелигентните продукти, създадени с помощта на машинни технологии, се оказва много по-висока не в развитите, а в развиващите се цифрови общества. Учените обясниха това с факта, че ефектът на иновациите е по-важен за потребителя от другите фактори.
Проблемът за ролята на изкуствения интелект в съвременния бизнес се изучава активно от специалисти от цял свят, отбелязват авторите на изследването. За първи път в съвременната икономическа наука обаче „Плеханов“ прави опит да сравнява конкретни видове човешка дейност и изкуствен интелект, за да подчертае техните предимства при създаването на специфични иновативни продукти.
Коментари