Великденският заек е част от културните традиции на католическите държави, но и в православния свят вече е тачен като един от символите на Възкресение Христово.
Почитта към заека произлиза от далечен езически обред, разпространен сред англосаксонските народи. В разгара на пролетта по тези земи се организирал ритуален лов на зайци. Заекът се принасял в жертва на богинята на плодородието и възраждащия се живот Еостре (от името й произлиза и английското название на Великден – easter). С течение на времето този обичай се слял с християнската култура, за са се превърне в част от католическия Великден
В католическите страни децата вярват, че ако бъдат послушни, великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. Вероятно това поверие произлиза от немска приказна легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
В древните ритуали и вярвания извън Европа заекът се свързал с Луната и нейните цикли. В символиката на ацтеките например Луната представлява заек. В Китай на празника на Луната се приготвяли фигури от бели зайци. Според митологията на американските индианци пък в заека се криел могъщ шаман.
За първи път започнали да правят фигурки на великденски зайци от захар и шоколад през XVIII век в Германия. До ден днешен шоколадовите зайци и яйца или сладки са едни от най-разпространените символи на празника и любимо лакомство за малки и големи.
Коментари