Професия по мярка или диплома за никъде

Коментар на Ния Караджова за "Стандарт"

50 на сто от висшистите започват работа на длъжности, където се изисква средно образование. Сигурно приблизително толкова от абитуриентите, които завършват професионални гимназии, така и не успяват да си намерят работа. В някои от браншовете този процент стига дори до 80. С други думи само 20 на сто от младите хора, получили дипломи, успяват в крайна сметка да се реализират. Например в растениевъдство или текстил, въпреки че това би трябвало да е една от специалностите, по които 19-годишните най-лесно могат да си намерят работа, ако имат диплома.

Просто защото дипломата вече не значи нищо. Десетки младежи завършват професионални училища, без да разбират нито един термин от специалността, за която най-накрая ще получат тапия.

А причината е много проста – в професионалните гимназии влизат само ученици с изключително нисък успех, максимум с тройка. Част от тях дори не могат да четат гладко. Всички останали предпочитат да отидат в профилирана гимназия и след това да влязат в университет, независимо в каква специалност. Знаят, че ще бъдат приети. Защото в момента има обявени 75 000 свободни места за 55 000 абитуриенти. Знаят, че ще завършат – парите все още продължават да следват студента, така че всяко ЕГН носи на вуза допълнителни приходи. А да завършиш професионална гимназия – е, все пак някак не е престижно. Единственото изключение са финансовите и банкови гимназии, в които се влиза с изключително висок бал, но всички завършили продължават нагоре. По данни на НОИ за миналата година едва шестима завършили финансови специалности са започнали работа. Другите са в университет. В който, между впрочем, скучаят. Защото учат по същите учебници, по които са учили и в гимназията. Това, че вече са получили шестица по същия предмет, не им се признава като кредит. Останалите абитуриенти от професионални гимназии също кандидатстват, защото да си със средно професионално образование не е престижно. Въпреки че има цели сфери, в които липсват точно хора със средно образование.

Строителният бранш е един от тях. Друга е съдебната система, която поне за половината си длъжности като деловодители например е обявила изискване за средно образование. Вместо това идват висшисти, склонни да работят при по-ниски изисквания и заплата, защото не могат да намерят работа по специалността си. В ИТ-сектора вече се въвежда професия „приложен програмист", защото фирмите изнемогват за кадри, а университетите не са в състояние да им ги произведат – просто нямат толкова свободни места. Съотношението висше: средно образование е тотално нарушено и това вече се превръща в проблем на икономиката. Тя преглъща хора с дипломи, които трябва да бъдат обучавани отново, за да могат в крайна сметка да зацепят за какво става дума на длъжността, на която са назначени. Преглъща учители в професионални гимназии, които за последен път са опреснявали знанията си преди 10 години и преподават по учебници от соца.

Нито едно издателство няма интерес да печата нови – просто защото в професионалното обучение влизат малко деца и тиражът няма да е висок. А част от тях дори и не завършват.

Само допреди година думите „дуално обучение"/тоест такова, което се прави във фирми и предприятия/ бяха мантрата, чрез която уж ще привлечем децата към професионалното образование и ще ги задържим там. Година по-късно прием в част от специалностите така и не може да се осъществи – например в специалността „спедитор-логистик", която според родителите явно означава обикновен склададжия и няма смисъл да пращат детето си да учи там. В същото време спедиторските фирми масово търсят такива хора, като при това могат да дадат много добро възнаграждение, още докато детето се обучава. Решаването на проблема е да се обвърже приемът в гимназии със специалностите, които самият бизнес търси. Самият той обаче е затруднен да каже какво може да му се случи след десет години, когато част от професиите могат да изчезнат, а други да бъдат заменени от роботи. В момента държавата и работодателските организации вече правят първите стъпки за промяна в това отношение, но те няма да са успешни, ако няма откъде да се вземат кандидати за тези професии. Все едно дали ще бъдат привлечени със стипендии или с обещания за бъдеща работа. Ако липсват деца, които искат да учат професия, колата просто се е обърнала.

Снимка: Архив