Приоритет на ТПТИ са целите на мегакорпорациите

Коментар на гражданския активист Мариана Христова, публикуван от БГНЕС

Вече минаха 10 преговорни кръга между САЩ и ЕС по споразумението ТПТИ, в които ние сме “на тъмно”, независимо от гражданския натиск за прозрачност.

Протести срещу него имаше не само на европейски терен, но и в България, независимо, че нашите медии неглижират темата. До обикновените граждани по темата не достига информация какво се случва на европейско ниво и какви решения се вземат от наше име, касаещи не само нашия живот, но този на нашите деца и внуци. Става все по-ясно, че ТПТИ има повече геополитически характер, че отдавна проблематиката е напуснала рамките на търговията и паричните потоци.

Рисковете от ТПТИ обхващат всяка човешка сфера - най-общо те легитимират властта на корпорациите над правителствата, при съпътстваща загуба на суверенитет и човешки права в националните държави. Става дума за дерегулация, за загуба на права, за които ние сме се борили и сме воювали, за блага, които са станали част от нашето ежедневие. С ТПТИ на практика все едно ни карат да подпишем бял лист, който дава право на компаниите да разполагат авансово с всяка бъдеща дейност, която би била в интерес на държавата и на нейните граждани в ЕС.

Приоритет в ТПТИ са целите на мегакорпорациите - постиженията на трудовото законодателство за държавите се разглеждат като търговски бариери и като че ли в един момент за България ще се окажат безполезни, подписаните 8 трудови стандарта с Международната организация на труда, от които САЩ са приели само 2. С влизането в сила на ТПТИ всичко това ще изчезне и ние ще загубим всички тези демократични придобивки.

Ще стане така, че при делата за поражения от отровни храни, ГМО или фракинг, които гражданите ще бъдат принудени да водят, те няма да имат необходимата законова защита, защото ще бъде заобиколен т.нар. принцип за предпазливост /компаниите доказват, че продуктът им е безвреден - бел.р./, валиден в момента в ЕС.

Не дай си боже при конфликтни ситуации, свързани с вреди от концесия или от фракинг, примерно, на наша територия, да влезем в арбитражен съд - прословутото ISDS, чийто клаузи са най-неприемливите от цялото споразумение. Той ще осъди България да плаща на добивната компания сума, равняваща се на 35 годишен потенциален добив. Съдебните разноски на наш гръб ще бъдат космически - попадаме в непрозрачното съдилище, осъждат ни корпоративни адвокати, повишени в статус съдии, които обикновено лобират за корпорациите. Целият този механизъм е изключително непрозрачен - особено, когато у нас навлиза непрозрачна технология, след което ние като граждани или държава ще се наложи да доказваме вредните последици от нея. Това е непосилно. И, за съжаление, корпорациите са еднакво агресивни към хората и от двете страни на океана.

Ако към всичко това прибавим и секретността, в която се водят преговорите по ТПТИ, силно ме озадачават изявленията на наши представители на властта, че споразумението било нещо много полезно при положение, че те дори не могат да се запознаят основно с него.

Един от нашите евродепутати сподели наскоро, че за да влезе и да чете договорите по ТПТИ е трябвало да подпише един куп документи, да остави извън залата всичките си електронни устройства, да поеме ангажимент да не разпространява абсолютно нищо от видяното и прочетеното. И след като е изпълнил това не са му дали да прочете пълния материал. Да си представим, че евродепутатите се сблъскат с проблеми при четенето, те нямат право нито да ползват експерти, нито да поучат специализирана помощ, защото те самите са само политици и нямат нужната компетентност.

Ние в България от опит знаем какво означава недостатъчно квалифицирани политици да подписват договори от наше име. У нас българските браншови организации изобщо не знаят за ТПТИ и не са подготвени за последиците от него. А 10-тия преговорен кръг вече е минал. След приключването на тези преговори споразумението влиза в ЕП за гласуване само с „да” или „не”. Корекции върху него не могат да бъдат налагани. А след това идва ратифицирането му в отделните държави на ЕС, където отново всяка от тях може да каже „да” или „не”.

Има и още един „капан” в този вид договори. Тъй като вече ЕП прие договора CETA, който обвързва Канада с Европа и е с всички негативи на арбитражните съдилища, с бъдещи тежки последици не само за нашата локална икономика, всеки един от договорите включва клауза, която се нарича „фаворизирана нация”. Това е както в нашите търговски вериги - когато се договарят с производителя той е длъжен да дава винаги най-изгодните условия, които е давал някога някъде. Това означава, че дори да бъдат отстранени някои проблеми по ТПТИ в момента на влизане в действие на CETA Трансатлантическото споразумение със същата тази клауза получава абсолютно всички бонуси и става бенефициент на тези предимства, които вече някога са подписвани от името на ЕС.

Да не говорим за заложените „зомби клаузи” в ТПТИ, които позволяват договорът да работи дори след като отдавна е изтекъл неговия срок. Те са обикновено скрити и удължават действието му с между 35-60 г. Тази сложна конструкция от термини, за жалост, пряко рефлектира върху живота ни - в здравеопазването, при развалянето на концесии във водоснабдяването, при енергийните мрежи, транспортните , пощенските услуги и др.

Възможността такива неизгодни за държавите концесии да бъдат разваляни след подписването на ТПТИ вече няма да може да се случи. Държавите няма да имат право да си приберат обратно секторите, в които услугата вече не е в интерес на обществото. А след подписването на ТПТИ се позволява дори миграция на чужди работници от външна компания у нас, които да бъдат поставени при специални условия. Така се получава вид офшорка, която ще заобикаля локалното законодателство и местните правила.

САЩ не желаят да променят дори фитосанитарните си изисквания, правилата, по които определят качеството на храните, а тепърва идва още едно споразумение, наречено TISA и касае конкретно самите сфери в обслужването.

Наистина не сме в състояние като правителство, като граждански сектор да се предпазим от всички споменати „капани”. Но де факто тези договори и клаузи са т.нар. „тихи убийци”, които подмолно ни превземат, докато ние се борим явно на медийния фронт или срещу горещата война. Идват нови времена с опасни последствия , които като че ли нямаме необходимия ресурс да неутрализираме. Но сме длъжни да опитаме.