Те винаги знаят "правилния" отговор. И обещават един по-прост свят. Популистите отново са във възход - както в САЩ, така и в Европа. Но какво представлява всъщност популизмът? Кой и защо вярва на популистките обещания?
Класическият правописен речник "Дуден" дефинира понятието популизъм като "опортюнистична политика, която търси благоволението на масите". Думата популизъм е от латинското populus, което означава народ. Популистите имат претенцията да говорят в "интерес на народа", а това само по себе си сигнализира противопоставяне на политическия елит. Кой обаче е народът?
"Ние сме народът!"
Лозунгът "Ние сме народът", който през 1989 година постави на колене цял един режим в бившата ГДР, днес придобива ново звучене. При колапса на ГДР, "народът" си извоюва статут на герой. А днес този народ, който избира "Алтернатива за Германия", залага на Брекзит, Доналд Тръмп и на Марин льо Пен, буди страхове. Когато популистите говорят за народ, те имат предвид само своите последователи. Или както се изрази бившият председател на ЮКИП Найджъл Фараж "the real people". Тоест онези 52 процента от британците, които гласуваха за излизането на страната от ЕС. Според Фараж, останалите 48 процента от избирателите не принадлежат към "истинския" народ. С подобни изявления Доналд Тръмп също разделя народа на "добър" и "маловажен". А председателят на полската партия "Право и справедливост" Качински окачествява опозиционерите като "поляци от най-лошия сорт".
Популистите не искат никакъв открит дискурс. Те отдавна вече знаят "правилния" отговор. Унгарският премиер Виктор Орбан още през 2002 година даде доказателство за този начин на мислене, след като реагира на изненадващата загуба на неговата партия "Фидес" с думите, че не било възможно нацията да е в опозиция. От 1990-те години учените се занимават усилено с феномена на популизма. "Ние преживяваме една политическа контрареволюция", казва Албрехт фон Луке, визирайки бързата промяна на стария политически ред по цял свят. Според публициста, конфликтът се води между представителите на едно готово за промени общество и привържениците на една радикална капсулираща политическа култура, които в крайна сметка искат завръщането на хомогенното общество.
Може да се каже, че популистите обещават един по-прост свят. Политологът Петер Граф Килманзег твърди, че популистите отричат сложността на демократичния политически процес. Тяхна запазена марка са простите решения. Те са отговор на сложния свят, в който са изчезнали предишните сигурности, казва той. Особено сред трудещите се.
Какво остава след дерегулирането?
Голяма част от трудещите се в индустриалните страни междувременно обърнаха гръб на социалистическите и социалдемократическите партии и направиха завой надясно. Това се забелязва в почти цяла Европа. Изборните анализатори потвърждават тази тенденция. Било то в САЩ, Полша или Унгария работниците отдавна вече дават гласа си за националистическите партии. Една от причините за радикалното преориентиране е дерегулирането на трудовите пазари и възникналият в резултат на това сектор на ниските заплати. Засегнатите от тези процеси могат да печелят само толкова, колкото да живеят. И в такъв случай се търси изкупителна жертва. А изкупителната жертва са политиците, елитите, медиите и най-вече...чужденците. Така възниква едно пропадащо общество, което се опитва да възстане чрез избирателната бюлетина.
И това общество вече е навсякъде - в САЩ, в средно и северноанглийските бивши индустриални области, както и в Германия. При това не само в източната част на страната. Социолозите отдавна идентифицираха прототипа на популиста в Германия. Той е от мъжки пол, от източните федерални провинции, над 50 годишен и е сравнително добре образован. По времето на колапса на ГДР той е бил на 20 години и вече е бил стар, за да започне нов професионален живот. Не е успял да се справи с новите обществени, политически и икономически условия в капитализма и изостава. Поне по отношение на собствените си очаквания. Той е разочарован от живота и дава израз на недовоството си чрез ксенофобия и съпричастност към партията "Алтернатива за Германия".
Нацията като защитно средство
Този, който разсъждава така, си търси нова "родина" в нацията. Преоткриването на националната идентичност като средство за превъзходство над другите и средство за разгръщане на собствената сила, изгубена по пътя на глобалната конкуренция, се радва на висока конюнктура в Полша, Унгария и най-вече в САЩ при управлението на Тръмп. Превъзнасянето на собствената нация върви ръка за ръка със затворените граници, икономическия протекционизъм и омразата към чужденците. И популистките партии, независимо дали управляват, или са в опозиция, дискредитират всички наднационални съюзи. Те дискредитират ООН, НАТО, ЕС, както и десетилетните достижения, междудържавните интереси и изглаждането на конфликтите. Ако питате популистите, те ще ви кажат, че нацията трябва да се опиянява от самата себе си.
Материлът е публикуван в "Дойче Веле България"
Коментари