Анализ на Румен Гълъбинов, икономист и финансист. Текстът е публикуван на standartnews.com
В повечето държави от Европейския съюз пенсионната система вече има не само един стълб, ами два или три. Не видях обаче някъде там да е предприето такова нещо, каквото родното Министерство на финансите предлага.
Става въпрос за идеята при пенсиониране индивидуалните партиди да се обединят в общ пул, общ фонд, от който да се плаща втората пенсия. Мотивът е, че така се гарантира, че на всеки ще бъде платена втора пенсия.
Едва ли не по този начин държавата иска да ни каже, че ако някой от пенсионните фондове, например Универсален пенсионен фонд към пенсионноосигурителните дружества, е в затруднение, то този начин на пулинг гарантира, че на всеки ще му бъде платена втората пенсия. Обаче наред с това нещо пък върви, че всъщност само размерът на пенсията остава личен, а иначе натрупаните лични пари на осигурявалите се в капиталовия стълб ще постъпват в обща сметка. Тоест ние пък губим възможността да ги управляваме тези средства при изплащането.
С други думи парите за втора пенсия няма да са лични, а на всички пенсионери - като в Националния осигурителен институт. В миналото имаше предложение за мултифондове, за различни схеми при изплащането - да можеш да си ги получиш накуп или разсрочено и т.н. Сега това нещо отпада, ние няма да имаме избор да се разпореждаме с парите си, когато станем пенсионери, ако бъдат приети тези предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване. Респективно пък губим правото си за унаследяване, тоест нашите наследници да доизползват останалата част от сумата, ако починем по-рано. И тези пари остават вътре в пула. За да може пък с тях да се плаща на останалите, които ще живеят по-дълго време, и те също да получават до края на живота си втора пенсия. Така хората, родени след 1959 г., ще получават пенсия според натрупаните вноски, но след пенсиониране ще се губи правото на наследяване на средствата.
Втората пенсия не е гарантирана пожизнено, но пък втората пенсия е като спестовна сметка, където докато не свършат парите, трябва да можеш да си ги използваш.
Има и нещо друго интересно. Гледах демографията скоро. Фактически средната продължителност на живота в България не се е увеличила за миналата година. През 2015 г., сравнена с 2014 г., тя е почти същата, даже по-скоро леко е спаднала. При положение, че не ни се увеличава ускорено средната продължителност на живота, защо държавата мисли, че сме в голям риск да живеем по-дълго време, че да е невъзможно пенсионната система да ни изплати втората пенсия.
Моето мнение е за лични сметки на осигурените лица за пенсия и здраве. Това е формулата, за да може всеки от нас да види колко пари са събрани за пенсия и здраве по неговите лични сметки. Хората трябва да могат да получават извлечения за техните сметки, при това, не веднъж годишно, а по-често, например на тримесечие.
Всеки, който иска да проверява колко са му спестяванията, да може да види в личните си сметки в НЗОК за здраве и в НОИ за пенсия.
В момента сме в неизвестност за това колко пари имаме там. Ние си получаваме заплатите и в месечните фишове е означено колко пари отиват за пенсии и за здраве.
Защо след това да не можем да видим от другата страна какво става с тях?
Сега на практика нямаме възможност за проверка както на парите за пенсия, така и на парите за здраве.
Коментари