Коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg
Хем Комисията за енергийно и водно регулиране се променя, хем си остава същата, нищо че членовете ѝ вече се избират от Народното събрание, а не от Министерския съвет. От предложението на КЕВР за новите цени на електроенергията се вижда, че членовете ѝ продължават да не се съобразяват с основни принципи, които освен логични, са и записани в Закона за енергетиката като:
- осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите;
- осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти;
- създаване на стимули за ефективно развитие на сигурни, надеждни и ефикасни мрежи в съответствие с интересите на клиентите.
Примери много, но един от най-фрапиращите е цената за задължения към обществото, което КЕВР иска да увеличи от сегашните 18,93 лв./МВтч на 40,21 лв./МВтч, което е ръст от 21,28 лв./МВтч или повече от двойно. Подобно увеличение в цените за битови потребители, в номинално и в относително изражение, имаше от средата на 2007 г., но тогава икономиката беше в подем, а в момента крета с анемични темпове. По-интересното обаче е дали предложената цена за задължения към обществото е такава, че да балансира между интересите на енергийните предприятия и клиентите? Направила ли е комисията оценка на ефектите от подобно увеличение върху индустрията?
В момента се обсъждат текстовете на наредба, която ще позволи на някои компании да заплащат по-ниска цена за задължения към обществото. Ако тя не обхваща голям дял от компаниите, които купуват електроенергия от свободния пазар, тези компании ще изпитат сериозни финансови проблеми както в резултат от по-високите разходи, така и в резултат на загуба на пазарен дял и по-ниски приходи. Ако пък наредбата облекчи твърде голям дял от компаниите, то приходите в НЕК няма да са достатъчни и ще се отвори нова финансова дупка в компанията. Между другото, такава дупка и в момента е вероятно да се отвори, тъй като КЕВР нито може да предвиди колко компании ще получат преференции, нито колко точно ще е преференциалната цена за тях.
В крайна сметка предложението изглежда е направено чисто механично – НЕК има нужда от повече приходи, а компаниите не протестират пред Министерския съвет. В същото време продължава кръстосаното субсидиране между бизнеса, който плаща по-висока цена, и домакинствата, които плащат по-ниска цена. Така например закупената електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” за регулирания пазар струва 29,03 лв./МВтч, а на свободния пазар минималната цена за юни 2015 е 55 лв./МВтч. Реално дружеството работи на загуба на регулирания пазар, която компенсира със свръхпечалба на свободния пазар. Подобно кръстосано субсидиране все още съществува и на регулирания пазар, нищо че според Закона за енергетиката това е забранено.
Друга порочна практика, която през настоящия ценови период доведе до дефицит от над 424 млн. лв., е допускането на КЕВР, че цените по дългосрочните договори на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 ще бъдат предоговорени. Към момента обаче има подписано единствено принципно споразумение между НЕК и двете централи, а окончателно споразумение може да има едва през есента. То обаче зависи от това държавната компания да се издължи на двата ТЕЦ-а и да се получи „одобрение [на споразумението] от страна на банките-кредитори” на централите. Ако се стигне до нови преговори, а цената е непроменена, НЕК ще продължи да си трупа дефицити.
Стара история, но пък без развитие, са и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, които КЕВР продължава да подценява. Според отчетите на дружествата реалните технологични разходи през 2013 и 2014 г. варират между 10% и 12% за ЕВН и ЧЕЗ, и около 13-14% за Енерго-Про, но комисията признава 8% на ЕВН и ЧЕЗ и 9% на Енерго-Про. С други думи комисията съзнателно определя нива на технологичните разходи, които водят до загуби за компаниите. Това отново противоречи на Закона за енергетиката, според който цените на енергийните предприятия трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им.
"Ако всички искания на дружествата се изпълнят, цената за бита трябва да се увеличи два пъти", обясни председателят на КЕВР по време на публично обсъждане на предложените цени. Проблемите в електроенергийния сектор се трупат от години и едва ли някой храни илюзии, че всички те ще бъдат разрешени в рамките на едно ценово решение на КЕВР. Това, което членовете на комисията изглежда не разбират, е че компаниите в сектора, а и крайните потребители – предприятия и домакинства, са изморени от несигурността и мистицизма, обгръщащи ежегодното определяне на цените. Проблемите няма да се оправят веднага, но са необходими решителни и последователни стъпки в тази посока, включително план за това какво може да се очаква през следващите години. Всичко останало изглежда като зле нареден пъзел, на който, за да оправиш единия край, трябва да развалиш другия.
На снимката: Шефът на КЕВР Иван Иванов
Коментари