Коментар на Боян Кърковски за Actualno.com.
Какво е Brexit и разбира ли го някой? Като финансист, живеещ в Лондон и следящ ежедневно новините, свързани с този модерен и мистичен термин, мога убедено да заявя, че никой не знае какво точно е това и до какво ще доведе. Основният проблем с него е, че не е дефиниран еднакво в съзнанието на англичаните: десните го виждат като "възможност за свобода от феoдализма и бюрокрацията на ЕС, пречещи за бъдещото развитие на страната“, а левите мислят за него като "огромна стъпка назад, породена от егоистични, расистки и остаряващи чичковци живеещи още с идеята за Британската империя, и пречеща на бъдещото развитие на страната“.
Работя в Англия благодарение на ЕС и може би лесно се досещате коя страна поддържам (за вас в България това може би е очевидно, но примерно познавам българин с английско гражданство, гласувал за Brexit тъкмо година-две след като получи въпросното гражданство), но ще се опитам да бъда обективен.
В Англия, както и в повечето свят, от край време съществуват коренно различни възприятия за това кое е важно. Разликата сега е, че Facebook и социалните мрежи предлагат платформа на хора от отделните групи да общуват с други сходно-мислещи, и да се изолират почти напълно от дискусии и конфликт с тези от другата страна на спора. Нарича се информационен балон. Дискусии между различни страни се водят само в коментарната секция на статии и се свеждат до това кой ще се опита да каже колкото се може повече с по-малко думи, което не води до никъде. Десните медии (Telegraph, Daily Mail) дърпат своите читатели към no-deal Бреьит, който ще изведе Англия напълно от юрисдикцията на ЕС и даде пълен контрол на страната (за да се срине икономически), а левите медии (BBC, The Guardian) се борят статуквото на взаимоотношенията между страната и ЕС да останат що-годе същите, което ще доведе до ново недоволстване от чичковците в бъдеще.
Тереза Мей има много труден мандат, достоен за съжаление – тя беше избрана от партията си след като Дейвид Камерън подаде оставка през 2016-та - задачата й е да осъществи Бреьит, който 52% от държавата искат, а другите 48% не. Нейната цел (и следователно крайния резултат от „сделката“) е чрез компромиси и лобиране пред различни групи, включващи хардкор брекзитери, международни компании инвестирали в Англия, за да имат достъп до Европейския пазар, обикновения човек, който иска по-висока заплата и да не плаща социално помощи на не-англичани, и другия обикновен човек, на който не му пречи да плаща социални за когото и да е, защото знае, че бъдещето на Англия е свързано с Европа - та задачата на Мей е да достави нещо, което ще се хареса на всички тези типажи. Да ама...не. Крайният резултат е такъв буламач от компромиси и за двете страни, че сегашните прогнози са на 11-ти декември, когато английският парламент ще гласува дали да подкрепи сделката на Мей, мнозинството от парламента, включващо левите, центристите и много от самата партия на Мей да каже „No thanks, mate!“.
Друг проблем, ако парламентът гласува против сделката на Мей, ще бъде: „какво да правим сега?“ Възможните пътища са много, но нека спомена двата варианта, които ще доведат до коренно разлини от сегашния компромис резултати - No-deal Brexit, тоест „нямаме сделка, брат и продължаваме сами напред“ или нов People's Vote, вота на хората демек (втори референдум). No-deal Brexit изглежда малко вероятен, но все пак има силни групи (иронично наричащата се European Research Group примерно), лобиращи постоянно за него. Централната банка на Англия наскоро предупреди, че такъв Brexit би довел до възможен срив на цените на имотите с 30% и рецесия, невиждана от времето на Великата Депресия (да не говорим за хилядите други предупреждения). От друга страна, нов референдум е нещо, което онези близо 700 000 души, излезли на протест в Лондон в края на октомври искат, а вероятно и милиони други. Резултатът от него би могъл да даде нови сили и мандат на депутатите, борещи се против Brexit, много от които замлъкнаха след първия референдум. От друга страна, резултат като първия референдум би могъл да циментира силата на групите, лобиращи за No-deal.
Огромното различие във вижданията за кое е най-добре за страната е породено не само от различните приоритети на групите от хора, но и от срутването на вярата в държавните институции, което се отбелязва и в Америка, Италия, Унгария и други държави с нарастващо мнозинство на вярващите на популистите, на които им е омръзнало от експерти. Централната банка може да си предупреждава колкото иска, ама огромна част от хората не и вярват. Пък и защо да и вярват, при положение, че дори и тя не е сигурна какви са вероятностите за предсказаните от нея възможности за бъдещето след Brexit. Въобще може ли някой да предрече бъдещето, когато очевидни кризи като глобалната рецесия или банкрута на Гърция бяха пред очите ни през цялото време?
Едно е сигурно в момента – бъдещето на Brexit се гради върху компромиси от двете страни, които никой не иска да направи пръв. Може би парламентарният вот за сегашната сделка на Мей на 11-ти декември ще доведе до коренна промяна в това как Brexit ще се преговаря през малко оставащото му време за това. Аз се утешавам, че поне новините за Brexit ме разсейват от скуката, постоянния дъжд и безкрайните подземия на лондонското метро.
Коментари