Минималните осигурителни доходи стават още по-безсмислени

Коментар на Зорница Славова от Института за пазарна икономика

 След като работодателските организации бойкотираха преговорите за определяне на минималните осигурителни доходи по сектори, министърът на труда е решил да ги вдигне административно с 3,9% за 2018 година.

Причината за това е, че още от миналата година работодателите не искаха да седнат от масата за преговори и за 2017 г. нямаше споразумения за промяната на МОД. Според министъра, ако това се случи за втора поредна година, праговете биха се обезсмислили.

Да, но те и сега са безсмислени.

Първо, не се знае дали работят. Още от въвеждането си като европейски прецедент за борба със сивата икономика, никой не си е направил труда да оцени дали наистина работят и дали водят до намаляване на сивата икономика.

Второ, отразяват се негативно на икономиката. През години имаше случаи, когато МОД се оказват по-високи от заплатата, водят до фалиране на фирми и уволнение на хора (особено когато се договори огромното им увеличение с близо 30% в годината преди започването на кризата), повишават изкуствено разходите за труд и намаляват нетните доходи на работещите, пълнейки бездънните каци на пенсионната и здравна системи (писали сме за това редица пъти – тук, тук и тук). Европейската комисия (ЕК) също неведнъж препоръча преосмислянето им, защото спъват заетостта на нискоквалифицираните работници и младежите.

Трето, обезсмислят се от минималната работна заплата. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. пише, че въпреки замразяването на МОД, минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6 на сто за 2017 г. в сравнение с 2016 г. заради новия размер на минималната работна заплата. В доклада на ЕК за България за 2017 г. също се казва, че дори и при замразяването на МОД през 2017 г., те на практика се повишават поради увеличението на минималната работна заплата през 2017 г., която действа като долна граница за МОД. В доклада за макроикономическите дисбаланси на комисията от 2015 г. пък ясно се посочва, че при нискоквалифицираните работници МОД се заменят от изпреварващо увеличаващата се минимална работна заплата, което обезсилва процеса на преговорите между социалните партньори и то точно за най-уязвимата група на пазара на труда.

Четвърто, преговорите така или иначе са фиктивни. Споразуменията по сектори често са симулация на диалог между социалните партньори (писали сме за това тук и тук) и се постигат само за някои сектори. МОД засягат 85 икономически сектора с около 2 млн. заети и обикновено средното им увеличение се разпростира административно от министъра и върху секторите без договорена промяна от социалните партньори. Единствено през 2013 и 2014 г. тази порочна практика с „разпростирането” бе временно замразена.

Всичко това показва, че минималните осигурителни прагове отдавна са доказали не само безсмислеността си, но и вредата си върху икономика и работещите. В този ред на мисли те не само не трябва да се увеличават от министъра, а трябва да се отменят. Особено при положение, че вече не може да става дума и за преговори и споразумения между работодателите и работниците.