Много българи дори не подозират, че в ролята си на данъкоплатци имат правото да контролират начините, по които се харчат парите им, казват двама германски експерти и бият тревога заради пилеенето на публични средства.
България заема 81-во място сред 189 държави по показателя ефективност на данъчната система, сочи изследване на Световната банка, което оценява условията за правене на бизнес през отиващата си 2014 година. Хроничният недостиг на средства за финансиране на държавните харчове и периодичните сътресения в политическата и банковата система накараха правителствата от последните няколко години да теглят все по-големи заеми за запълване на растящия бюджетен дефицит. Несъмнен принос за влошаването на ситуацията има фалитът на КТБ, който много напомня на сгромолясването на десетки банки през т.нар. Виденова зима. На фона на лошата събираемост в приходната част на държавния бюджет, неясно и нерационално си остава движението в разходната му част, асоциирана от българските данъкоплатци най-често с явления като корупция, прахосничество и неефективност на институциите, натоварени с финансовия контрол.
Познават ли българските данъкоплатци правата си?
Д-р Райнер Адам, шеф на софийския офис на германската фондация „Фридрих Науман“, гледа с тревога на актуалната статистика за затъването на България в дългове: „Крайно време е да поставим въпроса за липсата на ефективност при изразходването на държавните средства. Цифрите за България са смайващи - не говорим за милиони, а за милиарди левове публични средства, които се набират от емитирането на нови и нови дългове. Трупането им се наблюдава със загриженост от международните рейтингови агенции. Заради слабостта на българската банкова система, „Стандарт енд Пуърс“ наскоро намали драстично кредитния рейтинг на страната. Така доверието на международните финансови институции към България се срина до показатели, каквито има страна като Индонезия, например. Това, което политиците не казват, е, че трупайки нови дългове, те на практика изпразват джобовете на гражданите“, обяснява д-р Адам.
Колегата му Даниел Кадик посочва, че много българи, особено по-младите, дори не подозират, че в ролята си на данъкоплатци имат правото да контролират начините, по които се харчат парите им. „Зададох въпрос на група студенти кой от тях плаща данъци. Повечето от тях не знаеха, че с всяка своя покупка плащат ДДС“, казва политологът и добавя, че за разлика от повечето български данъкоплатци, германските граждани имат ясно съзнание за правата си като данъкоплатци, а неправителствените организации оказват непосредствен контрол върху начините, по които федералното правителство харчи парите от данъци. Асоциацията на германските данъкоплатци дори е успяла да наложи приемането на конституционно ограничение, което не позволява на правителството да взима нови заеми над определен от закона лимит, посочва Матиас Варнеке от Данъчния институт в Берлин.
Кой носи отговорност?
Финансистът Георги Стоев и икономистът Петър Ганев са категорични, че поне половината от парите на българските данъкоплатци се пилеят по непрозрачен и съмнителен начин. Доказателства за това се съдържат в редица доклади на Сметната палата, които отчитат нерационалност и прахосничество в бюджетното финансиране. „Никой не носи отговорност за пилеенето на държавни средства. Няма рационална обратна връзка за оценка на резултатите от изпълнението или неизпълнението на формално написаните програмни бюджети на държавните институции. Логично няма и наказания за провалите“, посочва Георги Стоев.
„Голяма част от българските граждани нямат детайлна представа за злоупотребите с публични средства. Управляващите често взимат решения, които са насочени единствено към запълване на дупките в бюджета. Така например, вместо задълбочен дебат за нарастването на пенсионната възраст, бе решено средствата на пенсионните фондове да бъдат прехвърлени към пробойните в бюджета. Успоредно с това малцина в България подозират колко безпомощно е правителството, след като една трета от парите на държавата отиват за пенсии. Оставащите средства са обект на апетити от страна на всички „функционери“ с някаква власт в страната. Никой от тях няма интерес от рационализиране на държавните разходи. Интерес имат само и единствено българските граждани. Техните разходи за данъци ще намалеят едва тогава, когато има граждански контрол върху държавните харчове“, коментира на свой ред икономистът Петър Ганев.
"Нужен е граждански натиск"
По брой и разнообразие на данъчните измами България е с няколко обиколки пред Германия, твърди Даниел Кадик от софийския офис на фондация „Науман“. „Разбира се, германските богаташи имат повече възможности да изнесат парите си в Швейцария, а ако ги хванат, започват абсурдни дела, в рамките на които се опитват да докажат, че някой е преместил парите им без тяхно разрешение. В България е налице друго: тук има изумително разнообразие на прийомите, с помощта на които се избягва плащането на данъци - преброил съм поне 50 начина. Обяснявам си и мотивите на българите да ги практикуват - те просто не очакват нищо в замяна на това, че изпълняват гражданския си дълг като данъкоплатци. Нещо повече - плащайки данъци, редовите българи се чувстват едва ли не прецакани. Защото онези сред тях, които не плащат данъци и са част от сивия сектор, излизат напред в тази нечестна конкуренция. А парите, които българите дават директно на държавата си във вид на акцизи върху тютюна, алкохола или горивата, често не стигат до държавната хазна. Това трябва незабавно да се промени“, апелира Даниел Кадик и допълва, че българското общество трябва най-сетне да осъзнае кой в крайна сметка има интерес да държи публичните финанси под око. „Отговорът е кристално ясен - това са самите граждани, самите данъкоплатци, защото парите са техни, а не на държавата. Именно те трябва да посочат виновните за пилеенето на парични ресурси. Щом в България се появи граждански натиск в тази насока, Германия ще помогне с опита на обединените си данъкоплатци. И тогава промяната може и да се случи“, казва Даниел Кадик от германската фондация „Фридрих Науман“.
Източник: Дойче Веле, www.dw.de
Коментари