Винаги могат да се получат злоупотреби в това отношение. Но по-скоро се върви към начина на работа за справяне при ситуации с банки в затруднения, който се използваше в Европа по време на най-тежката криза. Така икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков коментира за Expert.bg и Actualno.com мярката за временно одържавяване на банки в предложения късно в петък вечерта (8 май) Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Самата мярка е един от двата наложени заради европейски директиви инструмента за преструктуриране на банки. Другият е държавна капиталова подкрепа.
Какво е временното одържавяване – държавата изкупува част от капитала на дадена банка и влиза в управлението ѝ. Най-общо казано в случая се дели банката на „добра” и „лоша”. В „лошата” банка отиват т.нар. токсични активи – тези, които ще донесат загуби, а в „добрата” отиват добрите активи. След това държавата покрива разликата между активите и пасивите – всъщност капитала. След като стане временен акционер, държавата излиза от банката, когато тя е стабилизирана и отново може да работи на частни начала. Този инструмент беше използван в САЩ и Западна Европа многократно за спасяване на големи кредитни институции.
Възможните дупки
Според Стайков два са основните момента в законопроекта, които будят притеснение. Основата за безпокойство, по думите на експерта, е духът на законопроекта.
На първо място фокусът пада върху преструктурирането на изпаднала в затруднения банка – отново. Самият законопроект приема априори, че банка не трябва да фалира т.е. трябва да се направи всичко възможно да не фалира банка, защото това може да доведе до нарушаване на безпроблемната икономическа дейност на държавата. След като дори в закон имаме тълкувание, че някоя или някои банки са изключително важни за икономическата дейност, то се дава гаранция, че каквото и да се случи, съответната банка ще бъде спасена. Реално погледнато винаги може да бъде намерен аргумент, с който да бъде защитена намесата на държавата в работата на една банка. Не е нужно дори да се стига до държавна подкрепа или частична национализация – достатъчно е държавата да влезе в банката, да почне да преструктурира, да търси възможност банката да работи по-добре и т.н. Цялата тази идея обаче премахва чисто пазарния дисциплиниращ ефект, подчерта Стайков. А този ефект е вид инстинкт за самосъхранение т.е. управляващите банките трябва да имат бизнес модел, че да не поставя под заплаха операциите на съответната банка, да се иска държавна помощ.
Същото е положението и с гаранцията на влоговете от до 100 хил. евро, която беше приета и действа навсякъде в ЕС, посочи Стайков. След като я има тази гаранция, вложителите не се интересуват от състоянието на банката и ги интересува само колко е висока лихвата. Затова и имаше толкова частни вложители в КТБ – те не се интересуваха от риска, колко често тази банка се споменаваше в медиите, ги интересуваше само лихвата. Те си знаят – 196 хил. лева са гарантирани, да им вземем възможно най-висока лихва. И банката, за да я осигури тази лихва – в случая с КТБ, поема допълнителен риск. На практика банката е задължена да поеме допълнителен риск, за да привлече депозантите, подчерта Стайков.
Второто притеснително нещо касае възможността да се оспорват решенията на БНБ относно намеса на държавата в банковия сектор. Решение за предприемане на мярка по управление на активи на банка може да бъде оспорено пред Върховния административен съд (ВАС), се посочва в законопроекта. Дотук добре – но се връщаме на въпроса как съдът ще има практика, как ще има експертиза и опит какво да реши адекватно, когато законът поставя основа да няма фалити на банки? Ако банка фалира например веднъж на десет години, по какъв начин съдът обективно ще отсъди дали решенията на БНБ по съответния казус са правилни или не? Все едно да имаш неврохирург, който оперира веднъж на няколко години и да очакваш, че този хирург е добър специалист – няма как да стане това нещо, категоричен е Стайков.
Според експерта на ИПИ посочените от него две гледни точки в законопроекта си противоречат.
Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ)
Има логика за създаване на такъв фонд, защото банките сами трябва да са отговорни за стабилността на сектора, смята Стайков. И Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) също се пълни от търговските банки, припомни специалистът.
Въпросът в случая е, че с ФПБ рискът се разпределя равномерно между всички банки, а това увеличава стимулът една или няколко банки да се държат по-неразумно, да поемат повече риск. Тези банки са наясно, че ако стане нещо, то тежестта ще се поеме от всички в сектора, защото всички дават вноски във ФПБ и всички ще платят сметката. Отделно такъв фонд означава допълнителен разход за банките, т.е. допълнителен разход за кредитополучателите и депозантите в дадена банка. Казано просто – вземащите кредити ще плащат по-високи лихви и такси, а тези, които откриват депозити, ще получават по-ниски лихви, обясни Стайков. Това означава ощетяване на клиентите, за сметка на една или няколко по-неразумно държащи се банки, които, пак казвам, имат стимул за това, заяви експертът.
Предложенията на специалиста
Според Стайков, вместо да се търси абсолютна законова защита, е редно да има пазарно решение – когато една банка действа неразумно, да фалира и след това да се търсят възможности нейните дейност да се поемат от други търговски банки, за да може финансовата система да не понесе сериозен шок. Ако вземем за пример КТБ, макар това да е изолиран и по-специфичен случай, а не системен проблем, то видяхме, че фалитът на една банка не създава някакъв сериозен структурен проблем на цялата икономика, заяви експертът. Дали фалитът на някоя банка би създала структурен проблем – това трябва да се види след анализ банка по банка, добави той.
В крайна сметка фокусът на закона трябва да е насочен към това банките да имат устойчиви бизнес модели и дори да се случи нещо, цената да не се плаща от всички останали, убеден е Стайков. Не бива да се стимулира колективната отговорност за сметка на личната отговорност, посочи икономистът.
Коментари