Готвените от ГЕРБ промени в Закона за енергетиката са добро начало, но по същество представляват закърпване на нещата, което трябваше да се случи отдавна. Необходими са още много действия в посока стабилизиране на сектора. Това коментира пред Expert.bg експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.
Припомняме и какви са основните предложения, които все още не са отразени на сайта на Народното събрание, а бяха само съобщени от председателя на енергийната комисия в парламента и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев. Най-важното – пълна либерализация на енергийния пазар у нас от 2016 година. "Ще има енергийна борса, на която няма да се продават излишъци, а ще минава цялото количество електроенергия", каза Добрев, допълвайки, че такъв е моделът на енергийната борса в Румъния. И другите – разделяне на ДКЕВР на две отделни звена – за тока и за водата, използване на всички приходи от продажбата на въглеродни емисии за свиване на дефицита на НЕК (600 – 800 млн. лева текущ годишен дефицит), измерване на топлинния товар на когенерациите, защото има сигнали, че те имат по-голям енергиен товар, отколкото топлинен, премахване на преференциалните цени за производство на електричеството от биомаса. ГЕРБ отделно има амбиция да бъдат предоговорени условията по дългосрочните договори към с т.нар. американски централи – AES ТЕЦ Марица Изток 1 и КонтурГлобал Марица Изток 3.
Експертното мнение
Трудно ми е да си представя либерализиран пазар на фона на огромния дефицит в НЕК и неразплатените задължения към частни и държавни компании, обяснява Стайков. Не забравяйте – говорим за текущ дефицит от около 800 млн. лева на НЕК, но все още не е изчислен дефицитът за миналата текущата ценова година, който по предварителни оценки се очаква да е около 1 млрд. лева. Към това трябва да се прибави и дефицитът на НЕК до юни 2014 г., който се оценява, консервативно, на около 3 млрд. лв., припомня Стайков.
Предлаганите мерки от ГЕРБ могат да ограничат щетите и са необходими, но отново се приемат, когато ножът опре до кокала. Говори се за предоговаряне на контрактите с американските централи – според мен най-вероятната опция е да има разсрочване т.е. да се намали абсолютната стойност на годишните разходи на НЕК към тези централи чрез изплащане за по-дълъг период от време. Не можеше ли да се направят стъпки в тази посока още през 2011-2012 година, пита експертът на ИПИ.
Като се говори за предоговаряне на тези договори, някой може ли да каже какво се случва с писмото до Европейската комисия, което ДКЕВР изпрати през пролетта на миналата година (бел. ред. – последната информация, споделена от сегашния председател на ДКЕВР Светла Тодорова е, че в края на миналата година ЕК е поискала допълнителна информация по писмото)? По времето на Боян Боев като председател на ДКЕВ Комисията изпрати писмо до ЕК относно американските централи с искане да се прецени дали договорите не представляват неправомерна държавна помощ. Защо това не беше направено по-рано, когато влязохме в ЕС, например, пита Стайков.
Не по-малко интересна е ситуацията и със зелената енергия. И там ДКЕВР по времето на Боян Боев изпрати жалба до ЕК - преизпълняваме ангажиментите си по Европа 20/20/20 и цената на зеления ток вече не отговаря на намаляващите инвестиционни разходи в сектора. Тук въпросът е следният – на каква инвестиционна база са оценявани инвестиции, а оттам – възвръщаемостта на производителите.
Като се говори за електроенергията от Марица Изток 1 и 3 и ВЕИ централи, трябва да се отговори и на още един въпрос – как ще бъде компенсиран свързаният с тях дефицит за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г.? С ценовото си решение ДКЕВР определи по-ниски цени за изкупуване на електроенергия от МИ 1 и 3 (което зависи от предоговаряне на условията по договорите) и намаляване на средногодишната продължителност на работа на вятърните и фотоволтаичните централи с 50%, като произведената електроенергия над този таван ще се изкупува по цени на излишък на балансиращия пазар, а не по преференциални цени (което зависи от промени в Закона за енергетиката). Нито едно от двете условия не беше изпълнено, което означава, че предвидената „икономия” на разходи от ДКЕВР в размер на 424 млн. лв. от МИ 1 и 3 и 541 млн. лв. от ВЕИ няма да се случи, а това означава нов дефицит за НЕК.
Друг въпрос – когенерациите. Отдавна редица енергийни експерти говорят за високоефективното производство и, че НЕК купува високоефективно производство, което не е високоефективно. Тези промени можеха да бъдат направени заедно с ограничаването на изкупуването само на нетното производство на електроенергия от заводски и топлофикационни централи (без собствената консумация), което също закъсня твърде дълго.
И малко за газовия хъб във Варна
Важно е да помним едно – такива проекти трябва да се разглеждат и от стратегическа, и от икономическа гледна точка. Те са печеливши само ако са изпълнени условията и на двете гледни точки, подчертава Стайков. Всеки инвеститор иска да знае как ще се изплати инвестицията, така че е добър знак, ако планът „Юнкер” подпомогне проекта. След като самият план е разработен на базата да се привличат частни инвестиции чрез държавно участие (бел. ред. – целта на плана "Юнкер" е 1 евро на институциите да доведе след себе си 15 евро частни инвестиции), то включването на проекта за газов хъб ще е знак на доверие за частните инвеститори, казва Стайков.
Още от 2009 г. в България се говори за изграждане на газова инфраструктура с цел да се диверсифицират доставките на газ, но напредък няма, въпреки че тези проекти също имаха подкрепата на ЕК. Не мисля, че сегашната ситуация е много по-различна, тъй като освен стратегическата цел и икономическата полза, трябва и политическа воля, а в България тя не е на особено високи нива.
Коментари