Без изненади, в пълно съзвучие със сякаш умишлено вялата предизборна кампания и с натрапващото се усещане за предрешеност - така преминаха местните избори и референдумът. Какво означава това за България? Анализ на Ясен Бояджиев:
И по-конкретно - с известна условност заради непълните все още данни, предстоящите на много места кметски балотажи и липсващата пълна картина за избраните общински съветници, чийто брой е основният показател за влиянието на партиите - потвърдените в неделя предварителни очаквания могат да бъдат формулирани така: предизвестен победител; без съществени промени в политическото статукво на национално ниво; ниска избирателна активност; умерен организационен хаос (донякъде обясним със сложността на гласуването с по няколко бюлетини) и (както винаги) успешно изпълнени стари и нови схеми за подмяна, контролиране и купуване (кеш или в натура) на вота.
Някои отдават липсата на изненади и ниския градус на изборно напрежение (поне на повърхността) на някакво придвижване към демократична нормалност. Дали?
Победители и не толкова
Отдавна е банална истина, че заради характера си местните избори дават възможност на всяка партия да намери с какво да се похвали. Тези избори не правят изключение. И все пак може да се каже, че още след първия тур има очевидни победители и очевидно провалили се участници.
Предизвестеният победител е ГЕРБ. Управляващата (макар и този път в коалиция) партия очаквано разширява присъствието си в местната власт. На предишните местни избори през 2011 година тя спечели кметските места в 14 от областните градове и в общо 81 общини. Сега още след първия тур вече има 10 кметски места в областни градове, а след балотажа е твърде вероятно броят им да нарасне до около 20. И няма да е чудно, ако общият брой на управляваните от ГЕРБ общини достигне 120. Което не е далеч от половината български общини.
Освен на стройно изградените и дисциплинирани местни структури, победата на ГЕРБ се дължи и на явно много успешното осъществяване на изборния лозунг на партията, повторен и разяснен и в изборния ден от нейния лидер и премиер на страната - „видими резултати”. Зад който остават скрити не толкова видимите схеми и клиентелистки бизнес мрежи на характерната за България особена форма на преливане и усвояване на (държавни и най-вече европейски) ресурси от централната към местната власт.
Всъщност, ако се съди по предварителните резултати, единственото, в което победителите от ГЕРБ пак се провалиха, е заканата да отнемат някои от традиционните райони на Движението за права и свободи. Именно ДПС е вторият очевиден победител. Макар отново да не премина отдавна доближената граница и все още да не е втора политическа сила в страната. Не е ясно обаче дали Движението изобщо желае да преминава тази граница. Без изненада то укрепи властта си в т.нар. смесени райони и продължи отдавна очерталата се тенденция да разширява позициите си и в други райони - благодарение преди всичко на ромския вот. При 34 общини преди четири години, ДПС още след първия тур печели в 30 и се заканва да го направи след балотажа в още над 20.
Потвърдиха се и прогнозите, че големият губещ на изборите ще е БСП. След местните избори през 2011 година партията имаше кметове в 8 областни града и в общо 57 общини, а в изборите за местни съвети спечели общо около 24 на сто от гласовете на национално равнище. Сега този процент е двойно по-нисък. Не е сигурно дали партията въобще ще има кмет на областен град след 5-те или 6-те балотажа, в които ще участват нейни представители. Провалът ѝ е особено забележим в най-големите областни градове като София, Пловдив, Варна и Бургас. Кризата в социалистическата партия след безславното ѝ управление по времето на Орешарски очевидно се задълбочава. Немощната ѝ опозиционност и практическото ѝ отсъствие от дебата в ключови за реформите сфери (като конституционните промени, например) вероятно са част от причината. По-скоро обратен резултат е дал и последвалият рязък завой към още по-леви и популистки послания и откровено проруски позиции.
Мнозина предричаха провал на местните избори и за Реформаторския блок. Това обаче е може би единствената прогноза за тези избори, която очевидно няма да се сбъдне. На национално равнище Блокът запази и дори разшири леко влиянието си и е твърдо четвърта политическа сила. Един от издигнатите от него кандидати за кмет в областен град е вече избран, трима ще са на балотаж, резултатът в София беше добър, във Варна Реформаторите си извоюваха второто място, пробив имаше и в градове като Шумен и Кърджали. Което обаче не означава, че бъдещето пред тази формация е безоблачно на фона на продължаващия застой в организационното ѝ развитие, а и заради съмненията в силата на вътрешната ѝ спойка и в изпълненото ѝ с компромиси присъствие във властта.
Проваленият референдум
Напълно според очакванията резултатът от референдума за електронното гласуване няма да е задължителен. Всъщност може да се каже, че референдумът беше съзнателно провален. Най-напред бе запазено (с решаващата роля на управляващата партия, която в последния момент оттегли предложението си за сваляне на прага за валидност) трудно изпълнимото условие да са участвали не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори (в случая над 3,5 милиона). След това с пасивността си в кампанията партиите на практика „скриха” референдума, така че мнозина въобще не научиха за провеждането му, да не говорим за смисъла, предимствата и недостатъците на двата отговора. На този фон постигнатият процент на участие и мощният положителен отговор, изпращащ въпроса за разглеждане в парламента, могат да бъдат оценени като голяма гражданска победа.
Въпреки декларациите им, голяма част от партиите очевидно не горят от особено желание за подобна промяна в изборната система. И то не толкова заради техническите въпросителни пред нейното въвеждане, колкото заради страха, че тя би привлякла към участие в политическия живот хиляди млади, образовани, динамични и независими хора, каквито са голяма част от българите по света. По-лесно е с твърдите партийни ядра и с хората, зависими под една или друга форма от властта.
Впрочем, както вече стана дума, кампанията за местните избори не беше кой знае колко по-активна от тази за референдума и съответно участието в тях също не беше кой знае колко по-високо. Основната причина за това е, че местните избори са все по-малко състезание на политики, идеи и стратегии за развитие и все повече премерване на икономическа мощ в битка за овладяване на позициите, от които се разпределят обществени поръчки и европейски фондове. Методите на „убеждаване” в тази битка са други.
"Никакви проблеми нема, всичките мероприятия се спазват"
В пълно съзвучие с прогнозите, схемите за купуване и подмяна на вота бяха задействани по план. В черноморски град (по традиция един от най-съблазнителните) вечерта пред изборите с автомобили от цяла България пристигат стотици непознати. Първо са на банкет, а от 6 сутринта окупират избирателните секции. На местните им се налага да чакат часове, за да успеят да гласуват. В пазарджишко село десетки новорегистрирани „избиратели” са докарани организирано. В монтанско село местните правят жива верига, за да попречат на пришълци да избират вместо тях. Телевизионни репортажи показаха много други подобни сцени.
Това е финалният етап от отдавна известната схема, с която държавата така и не успя да се справи - десетки хиляди хора далеч преди изборите бяха организирано пререгистрирани „по настоящ” (често дори несъществуващ) адрес в други населени места, за да бъде използван гласът им там.
Цели ромски махали от рано сутринта са под строй на опашка пред избирателните секции. Отвън наблюдатели внимателно броят колко и кои са влезли да гласуват. Както на всички други избори, телевизионните репортажи разкриха и множество случаи на директно купуване на гласове. Показаното вероятно е само върхът на айсберга.
Често плащането не е в брой, а в натура. Социологическо проучване преди изборите показа: всеки шести българин смята, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Във врачанско село, което е един от символите на превръщането на местното управление във феодално владение, в месеца преди изборите стотици възрастни хора бяха изпратени на море на разноски на кмета. Други жители на същото село твърдят, че са били заплашвани и затова отивали до урните със страх. Притесняват се от побой и палежи, но никой не смее да се оплаче открито. „Никакви проблеми нема, всичко си е наред. Всичките мероприятия се спазват”, казва многозначително стара жена от селото и бърза да се отдалечи от телевизионната камера.
Нормализация или укрепване на порочния модел?
Тези избори едва ли са свидетелство за демократична „нормализация”. Те са по-скоро свидетелство за все по-масовото примиряване и приспособяване към порочния модел, при който преплитащи се политически и бизнес интереси овладяват институциите, властта и целия живот в местните общности.
Колкото до националната политика, тези местни избори едва ли ще имат особено значение. И едва ли ще създадат „нова политическа реалност” (по думите на лидера на ДПС), която да наложи промяна в политическото статукво. Съдбата на управляващата коалиция ще зависи по-скоро от онова, което ще последва след този вот - например дали ще бъдат приети конституционните промени и антикорупционният закон. И дали ще бъдат предприети наистина дълбоки реформи или само тяхна имитация.
Източник: Дойче Веле, www.dw.de
Коментари