Без да донесе някакви гръмки новини, посещението на германския външен министър в София даде важни знаци за двустранните отношения и най-вече за мястото и предстоящия път на България. Анализ на Ясен Бояджиев.
Мечтаното от българските политици членство в Шенген, сред чиито повече или по-малко явни противници е и Берлин, остава в неясното бъдеще. Да не говорим за поискания от българския премиер (къде на шега, къде на истина) германски автомобилен завод. По тези теми при публичните си изяви в София Франк-Валтер Щайнмайер запази мълчание.
Доверието е възстановено, време е за реформи
И въпреки това посещението му (третият в рамките на само три месеца българо-германски контакт на високо политическо равнище, след посещенията на премиера Борисов и на външния министър Митов в Берлин) е важен знак. След година и половина на „отклонение от пътя”, поставило под силно съмнение стратегическия й избор, България възстановява доверието към себе си, препотвърждавайки категорично принадлежността си към ЕС и НАТО.
При огромните залози на украинската криза това доверие е много важно и за двете страни. За Германия, която носи основния товар и основната отговорност в трудното изработване на единна европейска позиция и в търсенето на изход от кризата, е от значение да разчита на колкото се може повече стабилни и предвидими партньори, особено в подложената на най-силен руски натиск периферия на Европейския съюз.
За България пък е важно да бъде „ясен и надежден партньор в ЕС и НАТО” (по думите на външния министър Даниел Митов) заради опасностите, на които е подложена на „географския кръстопът между два много сериозни конфликта - в Украйна и Близкия Изток”.
Всеобхватна подкрепа от Германия
На България може да се разчита, затова и тя може да разчита на подкрепа в преодоляването на сериозните предизвикателства, пред които е изправена. Макар и без някакви конкретни гръмки новини и проекти, от германска страна ясно бе демонстирана готовност за такава подкрепа.
Пример за нея е предстоящото възстановяване на държавните гаранции за германските инвестиции в България. Вероятно може да разчита и на германския ангажимент за подкрепа на български енергийни проекти - може би не точно за засега хипотетичната идея за газов хъб, но във всеки случай за разбиване на руския монопол в газовите доставки. Не толкова защото, по думите на премиера, „страната ни го заслужава” (след като години наред сама не направи нищо за диверсификация на доставките), а защото енергийната свързаност е вече осъзнат стратегически общоевропейски приоритет с огромно икономическо и геополитическо значение.
България може да разчита на германска помощ и в усвояването на еврофондовете и в изключително трудната си подготовка за своето предстоящо европейско председателство. Основният германски ангажимент обаче е за подкрепа на българските реформи.
Защо е рано за Шенген и автомобилния завод
Реформите могат да бъдат подкрепени не само чрез експерти и материална помощ. Както е показал и българският опит, по-ефективен инструмент за тяхното стимулиране е външният натиск. Той може да е неприятен за политиците, но в крайна сметка е полезен за българските граждани.
Пример за такъв натиск е обвързването на членството в Шенген с напредък в борбата срещу корупцията и с напредък на съдебната реформа. Колкото и България да повтаря, че е изпълнила техническите изисквания, е очевидно, че проблемът не е в сензорите по границата, а в липсата на гаранции за неподкупност на граничните полицаи. Отложеното членство в Шенген е особено важно точно сега, когато българското правителство и всички български политици трябва да превърнат думите и обещанията в наистина дълбока съдебна и антикорупционна реформа, а не в поредната имитация. Затова германският външен министър не каза нито дума по темата в София (за разлика от Букурещ, където поне обеща подкрепа за „процеса на разговори”). Затова за членство в Шенген е още рано.
Същото се отнася за автомобилния завод и въобще за германските инвестиции. Те няма да дойдат по нареждане на правителството в Берлин. Няма да дойдат и само заради, по думите на Щайнмайер, „ниското възнаграждение и доброто образование на служителите тук”, а едва тогава, когато бъдат извършени „вътрешнополитически реформи в правосъдната система и процедурите при обществените поръчки”, когато са на лице „надеждност, прозрачност и правна сигурност”. Иначе и държавните гаранции няма да помогнат много.
"Нашите задачи сме си ги свършили"...
„Положили сме огромни усилия, били сме лоялни евроатлантически партньори и заслужаваме да бъдем третирани като такива и нашият интерес да бъде защитаван в Европа", каза вчера премиерът. И още: „Така че ние нашите задачи сме си ги свършили. Сега очакваме колегите малко да помогнат на България, защото времената са трудни". За съжаление обаче „лоялността” не е достатъчна. А „нашите задачи” в реформирането на страната не само не са свършени, а едва са захванати.
Източник: Дойче Веле, www.dw.de
Коментари